Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Смяташ ли, че е важно?

— Трябва да проследим връзката между него и Рой. Тя не е случайна. А това означава, че е важна. Открием ли тази връзка, ще разберем кой стои зад всичко това. Ще го пипнем и ще разплетем целия случай.

— Отговорът може да се крие в убийствата, за които е бил осъден Монтгомъри.

— Не, прекалено скорошни са. Не знам каква е връзката му с Рой Марс, но съм сигурен, че началото й е отпреди четирийсет или повече години.

— Може и така да е — съгласи се Богарт. — Но е минало много време и откриването на подробни доклади ще бъде много трудно.

— Монтгомъри се е върнал от Виетнам през шейсет и седма. Малко след това се е уволнил от армията, след което се е забъркал в поредица от дребни престъпления.

— Той ни каза, че е имал силно главоболие в резултат на нараняване, което получил по време на бойни действия. Може тези дребни престъпления да са били своеобразна проява на бунтарство. Бил е млад и глупав.

— Направи ли ти впечатление на глупав човек?

— Не, но се срещнахме с него, когато вече беше много по-възрастен, врял и кипял… Като млад сигурно е бил в състояние да върши какво ли не.

— Мисля, че човекът, когото видяхме, не се е променил особено от младежките си години. Сражавал се е във Виетнам, бил е ранен. Не е бил глупав. Бил е войник, който е попаднал в ада, но се е върнал от там. Тук се крие още нещо.

— Какво? — попита бързо Богарт.

— Трудно ми е да го напипам…

— Да не би мозъкът ти да започва да си прави шеги с теб?

— Мозъкът ми непрекъснато си прави шеги с мен.

— Имах предвид, че може да е започнал да работи като мозъците на всички нас, обикновените хора.

— Тук има нещо — продължи да размишлява Декър, без да обръща внимание на коментарите на Богарт. — Нещо, което видях или чух. — Докосна синината на слепоочието си. — Може би Рой ме е ударил по-силно, отколкото смятах.

— Опитай се да си спомниш. А междувременно аз ще потърся повече подробности около предишните престъпления на Чарлс.

По-късно Мери Оливър се присъедини към тях за вечеря в ресторант на няколко преки от мотела.

Милиган погледна лицето на Декър и отбеляза:

— По дяволите, извадил си късмет, че не ти е счупил черепа!

— Може и да е искал да го направи — отвърна Декър, — но ако целта му беше да ме убие, щеше да ми пререже гърлото.

Марс остави ножа, с който режеше салатата си.

— Съжалявам, Мелвин — каза Декър, който забеляза това.

— Ей, няма проблем. Баща ми е смахнат.

— Не. Той много добре знае какво прави и защо. Разбира, че изваждането ти от затвора е привлякло вниманието на онези типове, които издирват съдържанието на сейфа.

— Значи то е у него? — попита Оливър.

— Вероятно — призна Декър. — Имам предвид, не е у него, а на друго място, за което само той знае.

— Намерим ли Рой — продължи Оливър, — той може да ни отведе там. И тогава можем да погнем онези, които ще бъдат уличени в престъпление от съдържанието на въпросния сейф. Сигурно това са хората, които отвлякоха Лиза.

— На думи звучи твърде лесно — отбеляза Милиган. — Проверихме стаята на Декър и не открихме нито един пръстов отпечатък или следа от обувка. Този тип е професионалист. Никой не го е видял да влиза или да излиза от мотела. А вратата е отключена от професионалист.

— Той наистина е такъв — съгласи се Декър. — Освен това знае кой го преследва и какво иска от него.

— Но как ще го намерим тогава? — попита Оливър. — Трябва да има някакъв начин.

— Той ни следи. Проучил ни е. Знае, че работим за ФБР. Знае, че разследваме случая. Мисля, че не е далече.

— Тогава би трябвало да го открием — каза Милиган. — Разполагаме с описанието му. А и градът не е толкова голям.

— Но той вероятно го познава отлично — изтъкна Джеймисън. — Нищо чудно в района да има множество изоставени къщи, в които да отседне.

Декър я изгледа странно.

— Права си.

— Че Рой е отседнал в някоя изоставена къща?

— Той знае поне една изоставена къща, в която да отседне.

— Нямаш предвид стария ми дом, нали? — попита Марс.

— Защо не?

— Прекалено очевидно е.

— След като е толкова очевидно, защо никой не го е проверил? — възрази Декър.

— Но ти беше там — изтъкна Джеймисън. — А по-късно отидохме заедно с теб и Мелвин.

— Никой не я наблюдава непрекъснато — каза Декър. — Никой не я наблюдава и в момента. Какво ще направи Рой, ако иска да скрие съдържанието на сейфа?

— Смяташ, че може да е някъде там? — попита Оливър.

— Няма гаранции, но си заслужава да проверим. — Декър погледна Марс и добави: — Сещаш ли се за някое място у вас, от което може да се получи добро скривалище?