Дэвид Балдаччи - Последната миля

Декър отново затвори очи и потъна в размисли.

Колко ли полицаи са били необходими, за да арестуват Монтгомъри в тези два случая?

Един, двама, четирима или шестима?

Само за да заловят един пиян шофьор?

Но по онова време отношението към пияните шофьори бе далеч по-снизходително. Разминаваше им се с намигане, потупване по рамото или най-много една нощ в ареста, за да изтрезнеят, където полицаите дори им носеха кафе. Това се случваше дори когато някой пострадаше или загинеше в катастрофата. А Монтгомъри очевидно не бе наранил никого.

Тъскалуса и Кейн.

И двата случая през 1968 г.

Възможно ли бе между тях да има някаква връзка?

Декър отвори лаптопа, влезе в интернет и започна да търси.

Януари 1968 г., Тъскалуса, Алабама.

На 10 януари бе взривен офис на Националната асоциация за напредък на цветнокожите. Загинали бяха четирима души. Трима борци за граждански права и един адвокат от Ню Йорк. Всичките чернокожи.

Никой не бе арестуван във връзка с това престъпление.

Но Чарлс Монтгомъри е бил там, бил е задържан за шофиране в нетрезво състояние и притежание на марихуана, а на следващия ден е бил освободен под гаранция.

Декър започна ново търсене.

Февруари 1968 г., Кейн, Мисисипи.

Доста неща се бяха случили през този месец. Но едно от тях се открояваше сред останалите. На него бяха посветени повечето вестникарски заглавия и страници в интернет.

На 21 февруари петнайсет членове на Афроамериканската църква, сред които пасторът и четири момиченца от църковния хор, бяха загинали в бомбена експлозия.

На следващата сутрин Чарлс Монтгомъри бе освободен под гаранция, наложена му заради обвинението в шофиране в нетрезво състояние, незаконно притежание на оръжие и нарушаване на обществения ред.

Декър не си направи труда да изчисли каква е вероятността Монтгомъри да се е озовал неволно в двете градчета точно по времето, когато са били извършени бомбените атентати. Ако ставаше въпрос за най-обикновено съвпадение, то това бе майката на всички съвпадения.

Въведе в търсачката името „Нейтън Райън“, последвано от „Кейн, Мисисипи“. Накрая добави „бомбена експлозия“ и натисна клавиша.

Зачете първите резултати.

Когато стигна до петия, откри нещо, което го заинтригува силно. Това беше некрологът на Нейтън Бедфорд Райън от Кейн, Мисисипи, „напуснал този свят“ на 2 март 1999 г.

Човекът бе посветил живота си на местната политика. Бил част от нея в продължение на трийсет и седем години и се издигнал до заместник-кмет на Кейн. Починал на работното си място от инфаркт. Това означаваше, че е работил в кметството още по времето, когато е платил гаранцията на Чарлс Монтгомъри, ако, разбира се, това бе същият Нейтън Райън. Декър не се съмняваше в това.

Прегледа отново документите от делото. Името на човека, платил гаранцията, бе записано като Нейтън Б. Райън.

А името от некролога бе Нейтън Бедфорд Райън. Родителите му вероятно го бяха кръстили на генерала от армията на Конфедерацията Нейтън Бедфорд Форест.

Декър зачете некролога и спря на едно изречение:

„Покойният бе сред първите, озовали се в църквата, където при бомбена експлозия загинаха петнайсет души“.

Ето защо търсенето, в което Декър бе включил и израза „бомбена експлозия“, бе извадило на преден план некролога на Райън.

Благодаря ти, Гугъл!

Статиите, посветени на взривяването на църквата, които Декър успя да открие, не споменаваха за нито един оцелял. Затова не бе сигурен какво е правил Райън, когато е пристигнал на местопрестъплението. Вероятно бе помогнал на пожарникарите да извадят телата от руините.

Откри зърнеста снимка на Райън. Несъмнено беше бял. Какво тогава бе правил толкова близо до църква на чернокожи, та беше пристигнал сред първите на местопрестъплението? През 1968 г. Кейн трябваше да е бил строго сегрегиран град.

Същият този Райън бе платил гаранцията на Монтгомъри.

Райън бе работил в кметството.

И бе сред първите на местопрестъплението.

През 1968 г. петстотин долара са били солидна сума за един заместник-кмет на градче като Кейн. Затова Декър си зададе въпроса дали парите не са дошли от друго място.

Всичко това се бе случило преди близо петдесет години. Ако Декър отидеше в Кейн, щеше ли да намери някой, който да си спомня миналото и да пожелае да разговаря с него?

Надигна се от мястото си и отиде да потърси Богарт.

След като му преразказа накратко какво е открил, Богарт попита: