Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Твърдите, че този Рой е жив?

— И още как. Опря нож в гърлото ми, докато спях. Опасен тип. Може да убие човек, без да му мигне окото. Но вие би трябвало да знаете, че е жив. Или най-малкото да предположите, че е жив. Особено след като Монтгомъри направи онези неочаквани самопризнания, които извадиха Мелвин от затвора. Единствената причина да постъпи така може да е появата на Рой, който го е подкупил. А Рой не би могъл да го направи, ако е мъртъв, нали? Защото Тримата мускетари не биха дали и цент, за да извадят Мелвин от затвора.

— Всъщност нямам представа за какво говорите. Мисля, че бях съвсем ясен още в началото.

— Не се притеснявайте. Не нося микрофон. Дори да бях опитал да запиша разговора ни, най-вероятно нямаше да е законно. Но предполагам, че искате да продължа да говоря, нали? — Декър се надигна леко от мястото си. — Или да си тръгна? От вас зависи.

Маклелън разпери ръце.

— Винаги съм смятал, че е по-добре да знаеш повече, отколкото по-малко.

— Очаквах да ми отговорите по този начин — каза Декър и отново седна. — При всички случаи Рой разполага с нещата от сейфа. Знам, че не ви е приятно да го чуете, но е самата истина. След толкова много години случилото се през шейсет и осма възкръсва, за да ви отмъсти. Знам, че не ви е лесно.

— Нещата от сейфа?

— Доказателствата. Неопровержимите доказателства. За убийство няма давност. И вие добре го знаете.

— Така е, макар да не ми е съвсем ясна логиката ви — подсмихна се Маклелън. — Струва ми се пълна с пропуски.

— Не съм дошъл тук, за да ви карам да си признаете. Знам, че няма да го направите. И ще продължите да отричате до мига, в който смъртоносната инжекция се забие в ръката ви.

Маклелън отпи от чашата си.

— Пак изгубих нишката… Как ви беше името?

— Еймъс Декър. Играех футбол за Университета на Охайо. Мелвин ме направи на нищо по време на мача ни с Тексаския университет. — Декър се приведе напред и каза: — Но знаете ли какво, винаги бих предпочел Мелвин пред баща му.

— Така ли? И защо?

— Защото Мелвин има съвест. А неговият старец няма. Той очевидно смята, че сте го прецакали. Когато сте го открили в Тексас и сте решили да го елиминирате, това му е струвало всичко. Рой е трябвало да застреля съпругата си в лицето. Да убие единствения човек, когото някога е обичал. Да изпрати сина си в затвора. Но това е нищо в сравнение със загубата на Лусинда. Затова сега Рой не мисли за нищо друго освен за отмъщение. И когато опря ножа в гърлото ми, сподели какво ще направи с всички вас.

— Така ли?

— Имам хипертимезия. Знаете ли какво е това?

Маклелън поклати глава.

— Нямам представа. Звучи ми като синдром на дефицит на вниманието например.

— Това означава, че притежавам феноменална памет. Никога не забравям нищо. Не мога да забравя дори да искам. За мен времето не лекува рани. Защото си спомням всичко така ясно, както в деня, когато се е случило, без значение колко време е минало от тогава.

— Не звучи особено приятно.

— Много е гадно дори.

— Какво се опитвате да ми кажете?

— Възможно е Рой Марс да се намира в същото положение като мен, с тази разлика, че съзнанието му е фиксирано върху един-единствен спомен. Съпругата му. Времето не е излекувало раните му, свързани с нея. И той трябва да обвини някого. Затова обвинява вас тримата. А това няма да се отрази добре на здравето ви.

Маклелън се приведе напред.

— Заплашвате ли ме?

— Може да сте шеф на полицията, но това е малко, затънтено градче. Рой може да ви види сметката, докато си пиете бирата в кварталната кръчма или докато печете бургери на барбекюто в задния си двор. Дани Истланд може да се окаже по-костелив орех заради парите, които има, но в крайна сметка Рой ще ликвидира и него. Парите, дори да става въпрос за планина от пари, нямат никакво значение, когато ти е вдигнал мерника психопат като Рой. Остава Търман Хюи, влиятелният конгресмен от Капитолия. Той обаче ще има охрана едва след като бъде избран за председател на Камарата на представителите. Затова и него го очаква бум-бум-бум. Най-голямото предимство на Рой Марс е, че пет пари не дава дали ще умре. Всъщност аз подозирам, че той иска да умре. Но не и преди да спечели играта.

— Смятате, че това е игра, така ли?

Декър стана.

— Всъщност, не. За мен това не е игра, както хората в онази църква в Кейн или в онзи офис в Тъскалуса не са приели за игра взривовете, с които вие, мръсници такива, сте ги пратили в отвъдното.

— Отправяте напълно необосновани обвинения. Мога да ви съдя за клевета.