Дэвид Балдаччи - Последната миля

Рой се обърна към него и каза:

— Работата е там, Леви, че ти не си мой син. Майка ти беше бременна, когато я измъкнах от онова място.

Марс зяпна смаяно.

— Ти не си ми баща? — едва успя да изрече той накрая.

— He. He съм.

— И кой тогава ми е баща? — попита Марс.

— Един мръсник, който обичаше да изнасилва майка ти. Докато го накарах да си плати… като му прерязах гърлото.

Марс стоеше на паркинга и наблюдаваше как стоповете на колата чезнат в далечината, а от дъждовните облаци над главата му започва да ръми. Никога досега не се бе чувствал толкова отдалечен, толкова отчужден от всяко друго човешко същество. Имаше чувството, че по земята е минала чума и всички освен него са загинали. Но нямаше нищо против тази пълна самота. Смяташе, че никога няма да пожелае да разговаря с когото и да било.

Когато и последната светлинка на колата се стопи в мрака, Марс се почувства така, сякаш някой бе прекъснал кръвообращението му. Той се свлече на асфалта, като първо се опря на колене, след което се просна по лице.

В главата му бушуваше ураган от мисли, които съзнанието му не бе в състояние да асимилира. Не можеше дори да се опита да го направи. Чувстваше се зле. Крайниците не му се подчиняваха.

Остана проснат върху асфалта, докато дъждът се усилваше.

Най-сетне се изправи и едва се добра до стаята си, като залиташе и се препъваше по пътя до там, след което рухна на леглото и не помръдна. Измина цял час, преди да се надигне бавно и да седне на края на леглото.

Рой не беше негов баща.

Той беше жесток престъпник.

Лично го бе натопил за убийство. И бе отнел двайсет години от живота му.

Целият му живот представляваше една голяма лъжа.

Марс излезе от стаята си и почука на вратата на Декър. Последваха охкане, пъшкане и мърморене, но вратата се отвори.

— Защо си станал толкова рано? — попита Декър.

После видя изражението му и го покани да влезе в стаята.

Марс седна и му разказа какво се бе случило току-що.

Декър не изрече нито дума, не го прекъсна нито веднъж.

— Съжалявам, Мелвин — каза той накрая.

— Не искам проклетото ти съчувствие! Искам да стигна до дъното на тази история!

— Работя върху това — отвърна Декър.

Марс повдигна бавно глава.

— Знаеше ли, че той не ми е баща?

— Защо ме питаш?

— Защото имам чувството, че знаеш всичко! Е, знаеше ли?

Декър не отговори.

— Декър!

— Има ли значение?

— Да.

— Добре, не знаех, но подозирах.

— Как?

— Никога не е казвал, че те обича.

— Ти пък откъде знаеш това?

— Сам ни го каза, когато беше под хипноза. Освен това те е натопил за убийство, Мелвин. Не знам кой баща би причинил това на сина си. Постъпил е с Монтгомъри така, както е постъпил и с майка ти. А когато каза, че не е натопил сина си, беше прав. Буквално. Защото ти не си негов син. Проблемът обаче не е твой, а негов.

— Не мисля така.

— Може би сега не мислиш така. — Декър се намести по-удобно на стола си и реши да смени темата. — Имаш ли някаква представа къде отиде?

— Не ми беше до това.

— Какво друго можеш да ми кажеш?

— Уведомих го, че си заплашил Маклелън и останалите с него. Предупредил си го, че ще ги погне.

— И какво отвърна той? — попита Декър.

— Че пет пари не дава за тях.

— А ти повярва ли му?

— Не знам… предвид факта, че ме е лъгал за почти всичко останало…

— Аз не му вярвам. Възможно е да не е искал да отмъщава на тези типове, но това е било преди. Вече е променил решението си.

— Защо? — попита Марс.

— Защото прави впечатление на човек, който не обича да губи. Тримата мускетари искат онова, което Рой притежава. И са готови на всичко, за да го получат. Включително да го убият. И теб. И нас. Но не мисля, че Рой ще се предаде толкова лесно. Спомена ли с какво ги държи?

Марс поклати глава.

— Каквото и да е то, наистина е било в онзи сейф. Сигурен съм в това.

— Замесен ли е в атентата срещу църквата?

— Не каза. Но призна, че е бил расист като останалите.

— Докато не е срещнал майката ти?

— По дяволите, Декър, да не би да четеш мисли?

— Много е просто, Мелвин. Един расист няма да се ожени за чернокожа.

— Да, прав си — отвърна мрачно Марс. — Каза… каза, че е убил истинския ми баща. Защото е изнасилвал майка ми.

— Да, спомена го вече.

— Излиза, че имам баща насилник и пастрок, който е убиец.

— Какво общо има това с теб? Не си избирал нито единия, нито другия.

— Но се чувствам като в капан в цялата тази история.