Дэвид Балдаччи - Последната миля

Отново не успя да открие отговора.

Затова се върна на първоначалния въпрос: трябваше ли да отидат в Тъскалуса? Там щяха да видят мястото, на което се е намирал взривеният офис на Националната асоциация за напредък на цветнокожите. Знаеха, че Монтгомъри е бил там. И е бил измъкнат от ареста с помощта на някой съучастник или наемник на Тримата мускетари.

Нямаше обаче как да докажат това, тъй като архивите бяха унищожени отдавна.

Нямаше да открият нищо, което да могат да използват в съда. Нямаше да получат дори заповед за обиск. А дори да получеха, какво щяха да търсят?

Тримата виновни щяха да се измъкнат от справедливото възмездие.

Декър се отпусна на леглото, изпаднал в униние.

Телефонът иззвъня. Той погледна часовника, преди да вдигне. Шест часът и пет минути.

Беше Богарт. Гласът му звучеше напрегнато.

— Отзовават ме. Трябва да се върна във Вашингтон заедно с целия екип.

— Защо?

— ФБР се опитва да построи нова централа. Хувър Билдинг се разпада.

— И какво общо има това с теб?

— Очевидно от Капитолия е дошло запитване относно желанието на Бюрото да се премести в нова сграда в същия момент, когато ние, цитирам, „прахосваме парите на данъкоплатците за безсмислени разследвания“. В резултат на това нашето разследване е прекратено, а аз трябва да се явя пред Конгреса и да дам обяснения.

— Да позная ли пред кого? Пред бюджетната комисия?

— Търман Хюи действа по-коварно и незабележимо. Трябва да се явя пред една от безбройните им подкомисии. Той изобщо няма да вземе участие в работата й. Ръцете му ще останат чисти. Аз обаче съм длъжен да се върна.

— Разбирам.

— Трябва ли да знам нещо, преди да замина?

Декър се зачуди дали да му каже за срещата на Марс и Рой. Какво обаче можеше да направи Богарт? И бездруго трябваше да се върне във Вашингтон, за да спаси кариерата си. По-добре беше да концентрира усилията си в тази насока.

— Нищо. Успех!

— Мисля, че вие ще имате по-голяма нужда от късмет, Декър. Съжалявам, че се получи така. Явно ми е писано ту да зарязвам, ту да подновявам това разследване.

— Такава ти е работата.

Декър затвори и легна отново.

Тримата мускетари бяха започнали контраатака.

Търман Хюи бе отвърнал на удара.

Какво ли възнамеряваха да направят Маклелън и Истланд?

Планът му да ги подплаши се бе стоварил като бумеранг върху самия него.

— Заминал?

Джеймисън се взираше в Декър от другата страна на масата в ресторанта на мотела.

Декър кимна. Марс седеше до него.

— Това е работа на Хюи — каза Декър и погледна Марс. — Разкажи й за снощи.

Марс й преразказа случилото се за няколко минути.

Когато приключи, Джеймисън отбеляза:

— Добре, значи Рой няма да ни помогне. Федералните се оттеглят от случая. Ние не разполагаме с никакви доказателства. Това означава, че влизаме напълно беззащитни в бърлогата на лъва.

— Възнамеряваш да си заминеш ли? — попита Декър.

— Не знам. Ти какво смяташ да правиш? Не ми казвай, че искаш да откриеш истината, защото това го знам. Имам предвид какво ще правим днес, в тази минута дори? Аз искам да остана жива и това ми се струва добра цел.

— В думите й има логика — отбеляза Марс.

— Да можехме само да открием онова, което Рой притежава! — каза Декър. Изведнъж лицето му светна. — Мелвин, къде е погребана майка ти?

— Не е погребана. Кремирана е, а прахът й е разпръснат.

— Сигурен ли си?

— Бях там, Декър. Разпръснах го със собствените си ръце. Това беше, преди да ме арестуват. Направих същото и с ба… добре де, с човека, когото смятах, че е баща ми. Сега обаче знаем, че не е бил той. Бил е прахът на мъжа, когото Рой е убил.

Марс замълча за миг и сведе поглед към чинията си. Изобщо не бе докоснал храната си. Декър потри замислено брадичка, а Джеймисън го наблюдаваше.

— Изглеждате ми много весели!

Към тях се приближаваше Мери Оливър, която теглеше куфар на колелца. Седна на четвъртия стол и разтри уморено лице.

— Тръгнах още по тъмно. Смених три самолета, преди да се добера до това място… Дори не съм се настанила още. — Тя се огледа и попита: — Къде е агент Богарт?

— Изтеглиха Богарт и екипа му във Вашингтон — отвърна Джеймисън.

— Пак ли? Шегувате ли се?

Джеймисън поклати глава.

— Не, за съжаление.

— Някакви новини за Девънпорт? — попита Оливър.

— Нито искане на откуп, нито нищо — отвърна Декър.

Оливър взе препечена филийка от панерчето и започна да я маже с масло.

— Съжалявам, по време на полетите не ни предложиха никаква закуска. Да не говорим, че самолетите бяха с размерите на колата ми.