Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Знаете ли със сигурност кога е започнало това? — попита Бийчъм. Тя не записваше нищо, паметта й беше достатъчно свежа.

— Докладите показват, че е започнало в един наблюдателен енергиен център във Фолсъм, Калифорния. Страната има три отделни електропреносни мрежи и Кал-НСО управлява западната. Седемнайсет щата и свързаните към тях Британска Колумбия и Мексико.

— Как е възможно!

— Обикновен взрив в една обикновено раница. Малък по обем, но е бил „мръсна бомба“. Експертите смятат, че е бил зареден е около една-две унции гама излъчващ изотоп, най-вероятно цезий. Трябва да минат седмици, за да се обеззарази мястото.

— Това свързано ли е с кражбата в Луисвил? — попита Чейз.

— Трябва да приемем, че да — отвърна Олрид.

— Кой? — попита Бийчъм.

— Същата група вече пое отговорността — „Ансар инш Аллах“. До същия начин е разпространена и видеокасета до местните телевизионни центрове, където бяха и атаките…

— Атаки ли? — попита Бийчъм. — Имало ли е и други?

— Станала е и една по-малка експлозия в помощна станция в Адхамбра, Калифорния. Там също е взривено радиоактивно устройство — отново сложен случай. Кал-НСО смятат, че ще са необходими седмици, за да се възстанови сложната контролна мрежа, чрез която действа цялата електропреносна система. Преди това могат да се включат някои мощности, но все пак станалото ще има огромни последици в национален мащаб.

Бийчъм потри очи.

— Има и нещо друго.

— Разбира се — каза тя. — Винаги има и нещо друго.

— Има двама оцелели — каза й Олрид. — Живели са почти час.

— Разпитали ли са ги? — попита Чейз. — Видели ли са нещо?

— Видели са атентатора. Мъж. Бял. Служител.

— Какво? — каза Хавлок. — Бял? Това са брътвежи. Ние търсим араби.

— Вече не — каза Олрид. Той посочи същия екран, който бе използвал, за да покаже сателитните разузнавателни снимки. Плоският монитор изобрази неясен сивкав кадър от наблюдателната камера в Контролния център във Фолсъм.

— Този тип на арабии ли ви прилича?

Редник Джейн можеше да различава добро от зло. Баща й бе дълбоко религиозен човек и я бе отгледал, като отдаваше голямо значение на силата, на здравия дух и дисциплината. Първите й училищни години я бяха заредили с жажда за знания, а Харвард я бе охладил, предлагайки й простата истина, че именно въпросите, а не отговорите, са верният начин за разбиране на света. Винаги бе водила живот, подчинен на правила, наслаждавайки се на симетрията на логиката и равновесието на истината, намираща се в основите на всичко.

После постъпи в армията.

„Дишай дълбоко — каза си тя, опитвайки се да успокой трескавия ритъм на сърцето си. — Върни се между колите и ги използвай за прикритие. Определи целта си внимателно и направи хода си“.

Другите така и не разбраха защо тя, като високоспециализиран полиглот, възпитаник на „Бръшляновата лига“, изостави академичната роба заради държавната камуфлажна униформа. Може би защото другите не бяха минали по нейния път. И не бяха чули призива.

Дипломатически номер СА-227 , повтори на себе си тя. Черно БМВ „Зет 4“ Шофьор — мъж. Арабин. Други пътници е колата няма.

Всичко изглеждаше толкова интересно. Хотелски стаи в различни градове. Самолетни билети. Неделни утрини на непознати места. И винаги имаше някой, който я окуражава да продължи напред. Едва сега осъзна, че това бе по-скоро надбягване, а не служебен процес. Деликатното изкушение.

Ето тук. Тя забеляза как блестящата спортна кола се премества в бързата лента и увеличава скоростта до сто и шейсет километра в час, за да избегне двете момчета в една тойота „Спешъл“. Използвай като защита колите пред теб , бяха й казали инструкторите по проследяване в Кемп Пиъри 34 34 Център за подготовка на Специалните сили на САЩ. — Б.пр. , по време на първия етап от обучението й. Винаги когато можеш, карай встрани от този, когото проследяваш. Повечето от шофьорите гледат настрани само когато се престрояват.

За първи път бяха установили контакт с нея между рафтовете на университетската библиотека. Една възпитана жена с рокля и сандали от фирмен бутик на „Бърбъри“ я бе попитала нещо на фарси. Невинен въпрос, на който бе отвърнала автоматично, без да се замисля много. Това беше Харвард и хората говореха на всякакви езици.

Приближи се малко , подсказа й инстинктът. Той е с по бърза кола от твоята; не му позволявай да се отдалечи много.

Двете жени намериха много общи интереси и цели. Непознатата изглеждаше открита като нея и обичаше книгите. Срещнаха се още няколко пъти на кафе и се сприятелиха.