Джеймс Патерсън - Когато дойде паякът

Квартирата наистина беше малка и на Сонеджи не му е било трудно да изтрие всичките си отпечатъци. Швайцер каза, че не е оставил никаква следа. Зачудих се дали Сонеджи не е бил полицай. Това би му помогнало да планира престъплението и да увеличи шансовете си да му се размине.

— Ела за малко — повика ме Сампсън от банята в другия край на малкото помещение.

Стените й бяха покрити със снимки от списания, вестници, обложки от грамофонни плочи и книги.

Беше ни оставил една последна изненада. Нямаше отпечатъци, но беше надраскал съобщение.

По стените беше истинска изложба. Видях Ривър Финикс и Мат Дилън. Имаше снимки от книгите на Хелмут Нютън. Разпознах убиеца на Ленън, Марк Дейвид Чапман. И Аксел Роуз. На стената висеше и Пийт Роуз. И Нион Дион Сандърс. Уейн Уилямс 12 12 Чернокож сериен убиец на момчета, действал в Атланта, щата Джорджия. — Б.ред. също беше тук. Имаше и статии от вестници. За един пожар в нюйоркски клуб. Статия за отвличането на малкия Линдбърг в „Ню Йорк Таймс“. Историята за похищението на Самюел Бронфман, наследника на корпорацията Сийграм, и за изчезналото дете Итън Пац.

Замислих се за Сонеджи похитителя, съвсем сам в празния си апартамент. Много внимателно е избърсал отпечатъците си от всеки сантиметър. Стаята беше толкова малка, тъй монашеска. Четял е много или поне е обичал да има книги около себе си. Направил си е галерия от снимки. Какво ни казваше тя? Насочваше ли ни? Или ни заблуждаваше?

Стоях пред огледалото над мивката и се взирах в него така, както той е правил много, много пъти. Какво трябваше да видя? Какво е виждал Гари Сонеджи?

— Лицето му в това огледало е било всъщност заместител на снимката му сред тази галерия от известни личности — изложих аз теорията си на Сампсън. — Това е ключовата, централната снимка. Той иска да бъде звездата сред всички тях.

— А защо няма отпечатъци, доктор Фройд? — закачи ме Сампсън, облегнал се на стената със снимки и вестникарски изрезки.

— Защото някъде имаме негово досие с отпечатъците му. Това ме кара да мисля, че може би в училището е бил дегизиран. Може би точно тук си е слагал грима, преди да тръгне за училището. Може да е актьор. Според мен все още не сме видели истинското му лице.

— Това момче има големи планове. Много му се иска да стане звезда — заключи Сампсън.

Искам да съм някой!

Маги Роуз Дън се събуди от най-странния сън в живота си. Ужасяващи и неописуеми кошмари.

Имаше чувството, че всичко наоколо бавно се люлее. Беше жадна. Ужасно й се пишкаше.

Толкова съм уморена тази сутрин, мамо. Моля те! Не искам да ставам. Не искам да ходя на училище днес. Моля те, мамо. Не се чувствам добре. Честна дума. Наистина не ми е добре, мамо.

Маги Роуз отвори очи. Или си помисли, че ги е отворила, но не можа да види нищо. Ама съвсем нищо.

— Мамо! Мамо! Мамо! — изкрещя Маги най-сетне и не можа да спре да крещи.

Близо час изплуваше и отново потъваше в безсъзнание. Усещаше неописуема слабост. Носеше се като листо по огромна река. Теченията я отнасяха накъдето пожелаеха.

Сети се за майка си. Дали тя знаеше, че Маги е изчезнала? Дали я търсеше сега? Сигурно я търсеше.

Може би някой е отрязал ръцете и краката й. Не ги чувстваше. Трябва да е било отдавна.

Обгръщаше я мрак. Вероятно е заровена в земята. Навярно гниеше и се превръщаше в скелет. Затова ли не усещаше ръцете и краката си?

Завинаги ли ще се чувствам така? — продължи да се пита. Не можа да го понесе и започна да плаче. Беше толкова объркана. Изобщо не можеше да мисли.

И все пак Маги Роуз можеше да отваря и затваря очите си. Поне й се струваше, че може. Но нямаше никаква разлика дали очите й бяха отворени или затворени. И в двата случая беше тъмно.

Когато бързо отваряше и затваряше очи, виждаше цвят.

Сега в мрака пред очите й се появиха цветни петънца и ивички. Предимно червени и яркожълти.

Попита се дали не е завързана с нещо. Така ли правят, когато те слагат в ковчег? Връзват ли те? Но защо? За да ти попречат да излезеш изпод земята ли? За да задържат завинаги душата ти под земята?

Изведнъж си спомни нещо. Господин Сонеджи. За секунда мъглата, която я обгръщаше, се отдръпна и съзнанието й се проясни.

Господин Сонеджи я беше взел от училището. Кога се случи това? Защо? Къде беше господин Сонеджи сега?

И Майкъл! Какво се е случило с Майкъл? Тръгнаха заедно от училище. Това поне помнеше.

Тя се размърда и се случи нещо изумително. Откри, че може да се претърколи.