Джеймс Патерсън - Когато дойде паякът

— Всички лампи светят. Изглежда има някой — отбеляза Сампсън, когато слязохме от колата. — Кой може да бъде?

— Познай от три пъти. Първите два не се броят — измърморих аз.

Мъчеше ме сутрешното главоболие. Посещението в бърлогата на чудовището нямаше да ми помогне да се оправя.

— ФБР. А може да е Ефрем Зимбалист 9 9 Известен музикант от румънски произход. — Б.ред. — започна Сампсън. — Може би снимат поредната серия „Истински истории от ФБР“.

— Да проверим на място.

Влязохме в къщата и се качихме по витите стълби. На втория етаж вратата на апартамента на Сонеджи беше „запечатана“ с кръстосана жълта полицейска лента. Не ми приличаше на жилище, което би обитавал „Господин Чип“. Подхождаше повече на Ричард Рамирес 10 10 Сериен убиец на жени, действал в района на Лос Анджелис. — Б.ред. или на Убиеца от Зелената река 11 11 Сериен убиец на жени, действал предимно по пътищата около Сиатъл, щата Вашингтон. Остава незаловен въпреки многогодишните усилия на полицията и ФБР. — Б.ред. .

Издрасканата дървена врата беше отворена. Вътре се виждаха двама от лаборантите на ФБР. Местен диджей по прякор „Мазника“ се дереше от радиото, поставено на пода.

— Хей, Пийт, какво става? — подвикнах аз.

Познавах единия. Казваше се Пийт Швайцер. Когато ме чу, вдигна глава.

— Я виж кой е тук! Добре дошъл в светилището.

— Дойдохме да ви потормозим. Да видим какви сте ги свършили — обади се Сампсън.

И двамата сме работили с Пийт Швайцер. Харесвахме го и му имахме доверие. Доколкото можеш да имаш доверие на служител от ФБР.

— Влезте и се чувствайте като у дома си в „Каза Сонеджи“. Този тук е моят колега по издирването и прибирането на боклуци Тод Туи. Много обича да слуша „Мазника“ в малките часове. Тези двамата са таласъми като нас, Тод.

— Най-добрите — уверих аз Тод Туи.

Вече бях започнал да душа из малкия апартамент. Отново всичко ми се стори нереално. В главата си отново усетих едно леденостудено влажно местенце. Зловещо време.

В малкия едностаен апартамент беше мръсно и разхвърляно. Нямаше много мебели, гол матрак на пода, масичка с лампа и канапе, което изглеждаше като взето от боклука. Но подът беше зарит с различни вещи.

В общия хаос се виждаха смачкани чаршафи, кърпи и бельо. Можеха да напълнят две-три перални. Безредието се създаваше най-вече от книги и списания. Стотици книги и поне още толкова списания бяха разхвърляни из единствената малка стая.

— Нещо интересно? — попитах Швайцер. — Прегледа ли библиотеката му?

— Всичко е интересно — отговори той, без да вдига глава от купчината книги, по които търсеше отпечатъци. — Хвърли едно око на книгите до стената. И обърни внимание, че нашият приятел е избърсал целия шибан апартамент, преди да изчезне.

— Значи добре е свършил работата. Покрива ли твоите изисквания?

— И още как. Аз самият не бих могъл да се справя по-добре. Досега не сме открили и част от отпечатък. Дори по тези проклети книги.

— Може би чете с гумени ръкавици — предположих аз.

— Нищо чудно. Майтапът настрана. Професионално изпипана работа, Алекс.

Приклекнах до няколко купчинки книги на пода. Прочетох заглавията им на страничните обложки. Повечето бяха документални описания на истински убийства и престъпления от последните пет години.

— Голям любител на жанра — отбелязах аз.

— И много, много истории за отвличания — добави Швайцер, после погледна нагоре и продължи: — Отдясно на матрака, до лампата. Там е разделът за отвличанията.

Доближих се и разгледах книгите. Повечето бяха откраднати от библиотеката в Джорджтаун. За да ги вземе, е трябвало да покаже лична карта. Дали не е бивш студент? Или преподавател?

Върху стената над личната му библиотека за отвличанията бяха закачени компютърни разпечатки. Взех да ги чета.

Алдо Моро. Отвлечен в Рим. По време на похищението убити петима от охраната. Тялото намерено в паркирана кола.

Джак Тич, освободен след плащане на 750 000 долара откуп.

Дж. Реджиналд Мърфи, издател на „Атланта Конститюшън“, освободен след плащане на 700 000 долара откуп.

Дж. Пол Гети Трети, освободен в Южна Италия след платен откуп от 2,8 милиона долара.

Госпожа Вирджиния Пайпър от Минеаполис, освободена след като съпругът й платил 1 000 000 долара.

Виктор Е. Самуелсън, освободен в Аржентина след плащане на 14,2 милиона долара откуп.

Подсвирнах при вида на сумите в списъка. Колко ли щеше да иска за Маги Роуз Дън и Майкъл Голдбърг?