Джеймс Патерсън - Когато дойде паякът

— И не съжалихме, че го взехме. До момента, разбира се — призна си пред мен заместник-директорът. — Беше дори по-добър, отколкото го представяха препоръките. Силно бих се изненадал, ако наистина не е бил учител по математика, преди да дойде при нас. Това би означавало, че наистина е завършен актьор.

Късно следобед на третия ден получих задача от Дон Манинг, един от помощниците на Питман. Да се срещна с Катерин Роуз Дън и съпруга й и да им съставя психологически портрет. Вече се бях опитал да го направя на своя глава, но началството не ми разреши.

Срещнахме се в задния двор на къщата им. Триметрова ограда от сиви камъни и редица от огромни липи ги пазеше от външния свят. Всъщност задният двор представляваше множество малки градинки, разделени с ниски каменни стени и криволичещо поточе. Имаха и градинари, мъж и жена от Потомак, които очевидно изкарваха добри пари от поддържането на градините в града. Със сигурност печелеха доста повече от мен.

Катерин Роуз бе наметнала шал от камилска вълна върху пуловер с остро деколте и джинси. Докато излизахме в градината, си помислих, че каквото и да облече, все ще изглежда прекрасно.

Наскоро прочетох някъде, че все още е смятана за една от най-красивите жени на света. След раждането на Маги Роуз не беше участвала в много филми, но доколкото можех да преценя, не беше загубила и частица от красотата си. Дори и при тази ужасна тревога.

Съпругът й, Томас Дън, бил известен адвокат в Лос Анджелис, с клиенти от средите на актьорското съсловие. Двамата се запознали там. Бил активист на „Грийнпийс“ и „Спасете Земята“. Семейството се бе преместило във Вашингтон, след като станал директор на Американския Червен кръст.

— Разследвали ли сте други отвличания? — пожела да узнае Томас Дън.

Опитваше се да разбере защо съм включен в разследването. Каква е ролята ми в него. Дали можех да помогна на момиченцето им по някакъв начин. Беше малко груб, но не можех да го виня при тези обстоятелства.

— Около дузина — отговорих аз. — Бихте ли ми разказали нещо за Маги? Може да е от полза. Колкото повече знаем, толкова по-големи са шансовете ни да я открием.

— Разбира се, детектив Крос — кимна Катерин Роуз. — Постарахме се Маги да расте при възможно най-нормални условия. Това бе една от причините, която ни накара да се преместим тук, на изток.

— Едва ли бих нарекъл Вашингтон нормално място за възпитаване на дете. Съвсем не е „Страната на чудесата“ — усмихнах се аз и сякаш тази моя реплика започна да топи леда между нас.

— В сравнение с Бевърли Хилс е върхът на нормалността — каза Том Дън. — Повярвайте ми.

— Вече не зная какво означава „нормално“ — каза Катерин. Очите й изглеждаха сиво-сини. Пронизваха те, ако се приближиш по-близо. — Струва ми се, че „нормално“ съответства на някаква старомодна представа, която съществува в подсъзнанието на двама ни с Том. Маги не е разглезена. Не е от типа „Сузи има това“ или „Родителите на Кейси й купиха онова“. Не си въобразява големи неща за себе си. Това имам предвид под „нормална“. Тя е само едно малко момиченце, детектив Крос.

Докато Катерин Роуз говореше с любов за дъщеря си, аз се улових, че мисля за собствените си деца и най-вече за Джанел. Тя също е „нормална“. Под това разбирам, че не е разглезена, кротка е и изобщо е много сладка. Тази аналогия между нашите дъщери ме накара да слушам още по-внимателно това, което ми разказваха за Маги Роуз.

— Прилича много на Катерин — обясни Томас Дън, почувствал, че тази информация е важна за мен. — Катерин е човек без следа от егоцентризъм. Друг като нея не съм срещал. Повярвайте ми, да си човек като нея, след като върху теб са се изливали ласкателствата и хулите, които една звезда получава в Холивуд, не е никак лесно.

— Защо я кръстихте Маги Роуз? — попитах Катерин.

— Идеята беше моя — каза Томас Дън и подбели очи. Очевидно обичаше да говори вместо жена си. — Изникна в съзнанието ми още първия път, когато ги видях заедно двете в болницата.

— Том ни нарича „момичетата Роуз“, „сестрите Роуз“. Когато работим навън, той ни казва: „розите на градината“. Когато Маги и аз спорим, това е „Войната на Розите“. И така нататък.

Много обичаха малкото си момиченце. Чувствах го във всяка дума, която изричаха за Маги.

Сонеджи, или както му беше името, бе направил много удачен избор. Още един изпипан ход от негова страна. Добре се е справил с домашното си. Голяма филмова звезда и уважаван адвокат. Любещи родители. Пари. Престиж. Може би харесва филмите й. Опитах се да си спомня дали Катерин Роуз е играла роля, която да го предизвика. Май не видях нейна снимка в апартамента му.