Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

— Всички искат да знаят кога ще започне революцията — каза Пастернак. — Това е най-добре пазената тайна в целия свят.

— Кажи им да проявят търпение. Ще дойдеш ли с мен в Букурещ, Лев?

Пастернак искаше повече от всичко да се върне в Израел. Поемам работата само временно , беше казал той на Марин Гроза. Докато се подготвиш за удара си. Временното се бе превърнало в седмици и месеци и в крайна сметка в три години. И сега бе дошло време да се вземе ново решение.

В този свят, населен с пигмеи , помисли си Лев Пастернак, ми се падна привилегията да служа на гигант . Марин Гроза бе най-безкористният и всеотдаен идеалист, когото Лев Пастернак бе срещал някога.

Когато бе започнал да работи за Гроза, Пастернак си бе задал въпроса какво е станало със семейството на този човек. Гроза никога не говореше за близките си, но офицерът, който бе уредил срещата между Пастернак и Гроза, му разказа историята им.

— Гроза го предадоха. Секуритате го заловили и го измъчвали цели пет дни. Обещали му да го освободят, ако им даде имената на сподвижниците си от съпротивата. Той не проговорил. Тогава арестували жена му и четиринадесетгодишната му дъщеря и ги довели в стаята за разпити. Гроза трябвало да избира: или да говори, или да гледа как умират. Това е най-трудното решение, за който и да е човек. Животът на любимите му жена и дете срещу живота на стотиците хора, вярващи в него. — Мъжът замълча и после бавно продължи. — Мисля, че в крайна сметка решението му се е базирало на убеждението, че във всички случаи той и семейството му ще бъдат убити. Отказал да им даде имената. Войниците го завързали към стола и го принудили да гледа как всички изнасилвали жена му и дъщеря му, докато не издъхнали. Но още не били приключили с Гроза. Когато всичко свършило и окървавените им тела лежали в краката му, те го кастрирали.

— О, Господи!

Офицерът погледна Лев Пастернак в очите и каза:

— Най-важното нещо, което трябва да разберете, е, че Марин Гроза не иска да се върне в Румъния, за да търси отмъщение. Той иска да се върне, за да освободи народа си. Иска да бъде сигурен, че подобни неща вече никога няма да се случват.

От този ден нататък Лев Пастернак остана при Марин Гроза и колкото повече време прекарваше с революционера, толкова, повече го обикваше. Сега трябваше да реши дали да се върне в Израел, или да отиде с Гроза в Румъния.

Вечерта Пастернак се разхождаше по коридора и когато мина покрай вратата на спалнята на Марин Гроза, чу познатите викове от болка. Значи е петък, помисли си Пастернак. Денят, в който идваха проститутките. Избираха ги от Англия, Северна Америка, Бразилия, Япония, Тайланд и половин дузина други страни, определяни наслуки. Те нямаха никаква представа къде ги водеха и кого щяха да видят. Посрещаха ги на летище „Шарл дьо Гол“, откарваха ги направо във вилата и след няколко часа ги връщаха обратно със следващия полет. Всеки петък вечер коридорите на къщата отекваха от виковете на Марин Гроза. Служителите предполагаха, че там се вихри някакъв извратен секс. Единственият, който знаеше какво става зад вратата на спалнята, беше Лев Пастернак. Защото посещенията на проститутките нямаха нищо общо със секса. Те бяха наказание. Веднъж седмично Марин Гроза се разсъбличаше гол и искаше някоя жена да го привърже към един стол и да го бие безмилостно с камшик, докато не му потече кръв. И всеки път, когато го биеха, той виждаше пред очите си как изнасилват до смърт жена му и дъщеря му, докато те викат за помощ. И той крещеше: „Простете ми! Ще говоря! О, Господи! Позволи ми да говоря…“

Телефонното обаждане бе направено десет дни след като намериха тялото на Хари Ланц. Шефа и сътрудниците му се съвещаваха, когато вътрешният телефон в залата за съвещания иззвъня.

— Знам, че помолихте да не ви безпокоя, сър, но ви търсят от Южна Америка. Изглежда, че е спешно. Обажда се госпожица Неуса Мунес от Буенос Айрес. Казах й…

— Добре. — Той напълно овладя вълнението си. — Ще се обадя от личния си кабинет. — Той се извини, отиде в кабинета си и заключи вратата. Вдигна слушалката: — Здравейте. Госпожица Неуса Мунес ли е?

— Да. Има съобщение за вас от Ейнджъл. Хич не му хареса вашият любопитен пратеник — пресипналият й говор на необразована жена имаше силен южноамерикански акцент.

— Съжалявам. — Трябваше внимателно да подбира думите си. — Но ние продължаваме да искаме Ейнджъл да се заеме с нашето предложение. Възможно ли е?

— Да, той каза, че ше го направи.