Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

Мъжът едва сдържа въздишката на облекчение.

— Чудесно. Как да му изпратя аванса?

— Не му трябва аванс на Ейнджъл — изсмя се жената. — Никой не може да си играе с Ейнджъл. — От думите й някак си го побиха тръпки. — Катʼ свърши работата, вие ше му преведете парите — чакай, имах го някъде записано туканка, а, ей го — в Държавната банка в Цюрих. Това ше е някъде в Швейцария. — Изглежда, тя бе съвсем невежа.

— Ще ми трябва и номерът на сметката.

— А, да. Номерът е — Господи, забравих го. Чакай. Имам го туканка някъде. — Той чу шумолене на хартия и най-накрая тя отново се обади. — Ей го. Ж 349077.

Той повтори номера.

— В какви срокове ще успее да изпълни поръчката.

— Катʼ бъде готов, сеньор. Ейнджъл каза, че вие ше научите, катʼ си свърши работата. Ше го прочетете във вестниците.

— Много добре. Ще ти дам и домашния си телефон, в случай че Ейнджъл има нужда да се свърже с мен.

Той бавно й го продиктува.

Тбилиси, Грузия

Съвещанието се състоя в една отдалечена вила на брега на реката Кура.

— Появиха се спешно два въпроса — каза председателят. — Първият е добра новина. Шефа е получил съобщение от Ейнджъл. Изпълнението на договора се развива успешно.

— Това е много добра новина! — възкликна Фрейър. — А каква е лошата?

— Страхувам се, че се отнася за кандидата на президента за посланик в Румъния, но положението може да се овладее…

Мери Ашли все по-трудно се концентрираше в часовете си. Нещо се бе променило. Беше се превърнала в знаменитост в очите на студентите. Усещането беше опияняващо. Чувстваше как групата попива всяка нейна дума.

— Както знаем, 1956-а бе година на поврат в развитието на много от източноевропейските страни. Със завръщането на Гомулка на власт в Полша се разви национал — комунизмът. В Чехословакия Антонин Новотни застана начело на комунистическата партия. Същата година в Румъния нямаше сериозни политически промени…

Румъния… Букурещ… От снимките, които бе виждала, Мери си бе създала впечатлението, че това е един от най-красивите градове в Европа. Тя не бе забравила нито една от историите, които й бе разказвал дядо й за Румъния. Спомняше си колко се бе уплашила като малка, когато й разказваше за ужасния принц Влад от Трансилвания. Той беше вампир, Мери, живееше в огромен замък, високо горе в планините край Брашов, и смучеше кръвта на невинните си жертви.

Внезапно Мери осъзна, че в стаята е настъпила пълна тишина. Студентите бяха вперили погледи в нея. Колко ли време съм стояла така замечтана? — учуди се тя и побърза да продължи лекцията си. „В Румъния Георгиу-Деж засилва влиянието си в средите на Работническата партия…“

Струваше й се, че часът продължи безкрайно, но за щастие вече почти бе привършил.

— Задачата ви за следващия час ще бъде да напишете есе за планирането и управлението на икономиката в СССР, като се спрете на основните принципи на организацията на държавните органи и на контрола, упражняван върху тях от комунистическата партия. Искам да анализирате вътрешните и външните измерения на политиката на Съветския съюз, като наблегнете на влиянието й върху Полша, Чехословакия и Румъния.

Румъния… Добре дошли в Румъния, госпожо посланик. Колата ви е тук и ви чака, за да ви откара във вашето посолство. Нейното посолство. Бяха я поканили да живее в една от най-вълнуващите столици на света, ако се вярва на президента, защото тя беше в центъра на програмата му за сближаване между народите. Можех да стана част от историята.

Звънецът я изтръгна от мечтите. Часът бе свършил. Трябваше да си отиде вкъщи и да се преоблече. Едуард щеше да се прибере рано от болницата. Искаше да я заведе на вечеря в местния клуб.

Както подхождаше на един почти посланик.

„Спешен случай! Спешен случай!“ — пращящият глас от високоговорителите отекваше из болничните коридори. И още докато медицинският екип за бърза помощ се събираше до входа за линейките, в далечината се чу сирена. Представителната общинска болница беше мрачна наглед триетажна кафява постройка, кацнала на върха на хълма на улица „Сент Мери“ в югозападната част на Джънкшън Сити. Болницата разполагаше с 92 легла, две съвременни операционни зали, многобройни лекарски кабинети и административни помещения.

Петъчният ден беше напрегнат и отделението на горния етаж вече беше пълно с ранени военнослужещи, дошли в града от близкия Форт Райли, където бе разквартирувана Първа пехотна дивизия, известна като Голямата червена, за да прекарат тук седмичната си отпуска.