Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

Едуард чувстваше тялото си схванато и уморено след напрежението, което току-що бе преживял. Същевременно както винаги след тежка операция усещаше и силна сексуална възбуда. Изправянето лице в лице със смъртта увеличава жизнените ни сили , беше обяснил на Едуард един психиатър. Правенето на любов е своеобразно утвърждаване на жизнеността на природата. Каквато и да е причината за това , помисли си Едуард, иска ми се Мери да беше тук.

Той избра една лула от колекцията на бюрото си, запали я, отпусна се в креслото и изпъна краката си. Чувстваше вина, когато си мислеше за Мери. Беше отговорен за отказа й на предложението на президента. Възраженията му бяха основателни. Но имаше и още нещо , призна си Едуард, аз ревнувах. Реагирах като глезено дете. Какво щеше да стане, ако президентът беше направил подобно предложение на мен? Вероятно щях да го приема с въодушевление. Господи! Но единственото, за което си помислих, бе, че искам Мери да си остане вкъщи и да се грижи за мен и децата. Държах се като истинска свиня с мъжкия си егоизъм!

Той седеше, пушеше лулата си и изпитваше силно разочарование от себе си. Вече е твърде късно , помисли той. Но аз ще й се отплатя за това. Ще я изненадам с едно пътуване до Париж и Лондон през лятото. Може да я заведа и до Румъния. Ще изкараме истински меден месец.

Кънтри клубът на Джънкшън Сити представляваше една триетажна постройка от варовиков камък на три етажа, разположена сред покритите с ярка зеленина хълмове край града. Клубът разполагаше с игрище за голф с осемнайсет дупки, два тенискорта, плувен басейн, бар и трапезария с голяма камина в единия край на стаята, стая за игра на карти на горния етаж и съблекалня с лични шкафчета на партерния.

Бащата на Едуард, както и бащата на Мери бяха членували в този клуб и Едуард и Мери го бяха посещавали още от най-ранна детска възраст. Кънтри клубът беше център на обществения живот в града и беше негов символ.

Едуард и Мери пристигнаха късно, така че в трапезарията бяха останали съвсем малко гости. Те всички впериха поглед в Мери, когато тя седна на масата, и започнаха да си шушукат. Мери вече беше започнала да свиква с това.

— Съжаляваш ли? — Едуард погледна към жена си.

Естествено, че съжаляваше. Но всеки има своите съжаления за илюзиите и неосъществимите си мечти. Ако се бях родила принцеса, ако бях милионерка, ако бях получила Нобелова награда за лекарство срещу рака, ако… ако…

— Ни най-малко, скъпи — усмихна се Мери. — Невероятна случайност бе, че изобщо ми го предложиха. Така или иначе никога не бих изоставила теб и децата. — Тя взе ръцете му в своите. — Не, не съжалявам. Радвам се, че отказах предложението.

Той се наведе към нея и прошепна.

— Ще ти направя предложение, което няма да можеш да откажеш.

— Хайде — усмихна му се Мери.

В началото на брачния им живот, когато бяха още младоженци, сексуалните им желания бяха твърде силни. Те изпитваха постоянно физическо влечение един към друг, което не можеше да бъде утолено, преди и двамата да останат напълно без сили. С годините тази жажда за любов бе поотслабнала, но чувствата им бяха все така свежи, постоянни и нежни, което ги изпълваше с удовлетворение.

Когато се прибраха вкъщи, те се съблякоха, без да бързат, и си легнаха. Едуард я притисна до себе си и започна нежно да милва тялото й, да гали гърдите й, да възбужда зърната й с пръстите си, след което ръката му бавно се плъзна надолу към мекото кадифе под корема й.

Мери изстена от удоволствие.

— Това е прекрасно.

Тя се премести върху него и започна да дразни тялото му с език, докато почувства, че той се възбуди. Когато и двамата бяха готови, се любиха до изтощение. Едуард стискаше здраво жена си в прегръдките си.

— Мери, толкова те обичам.

— Аз те обичам два пъти повече. Лека нощ, скъпи.

В три часа сутринта телефонът тревожно иззвъня. Едуард сънено се протегна за слушалката и я долепи до ухото си.

— Ало.

— Доктор Ашли? — чу се разтревожен женски глас.

— Да…

— Пит Граймс получи сърдечен пристъп. Изпитва ужасни болки. Мисля, че умира. Не знам какво да правя.

Едуард седна в леглото, опитвайки се да се събуди напълно.

— Не правете нищо. Оставете го неподвижен. Ще бъда при вас след половин час.

Той затвори телефона, изхлузи се от леглото и започна да се облича.

— Едуард…

Той погледна към Мери. Очите й бяха полуотворени.

— Какво има?

— Всичко е наред. Хайде, заспивай.