Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

Доктор Едуард Ашли шиеше главата на един войник, който бе ударен в бой с тояги. Едуард Ашли работеше в Представителната общинска болница от тринайсет години и преди да започне частната си практика, бе служил като хирург във Военновъздушните сили с ранг на капитан. Редица престижни болници от големи градове се бяха опитали да го наемат, но той предпочиташе да си остане там, където е.

Той свърши с пациента и се огледа. Имаше още поне дузина войници, които чакаха да ги закърпи. Чу писъка на приближаващата се сирена: „Свирят нашата песен!“

Доктор Дъглас Шифър, който обслужваше пациентите с огнестрелни рани, кимна.

— Това тук прилича на военнополева болница. Човек би си помислил, че сме на война.

— Това е единствената им война, Дъг — отвърна Едуард Ашли. — Затова идват в града в края на всяка седмица, за да търсят отдушник. Те са разочаровани. — Той довърши последния шев. — Готово, войниче. Вече си като нов. — После се обърна към Шифър. — По-добре да слезем в спешното отделение.

Пациентът носеше униформа на редник и на вид нямаше повече от осемнайсет години. Беше в шок. Потеше се обилно и дишаше тежко. Доктор Ашли напипа пулса му. Беше слаб и несигурен. Униформеното му яке на гърдите бе обагрено с петно от кръв. Доктор Ашли се обърна към един от санитарите, докарали пациента, и попита:

— Какво се е случило?

— Рана от нож в гръдния кош, докторе.

— Да видим дали е пробита плеврата. — Той се обърна към сестрата. — Искам рентгенография на белия му дроб. Имате три минути.

Доктор Дъглас Шифър наблюдаваше шийните вени на войника. Те бяха издути. Той погледна към Едуард.

— Изпъкнали са. Може би е засегнат перикардът.

Това означаваше, че торбичката, която обвива сърцето, е пълна с кръв и притиска сърдечния мускул, който не може да работи както трябва.

Сестрата, която следеше кръвното налягане на пациента, каза:

— Налягането бързо спада.

Електрокардиограмата на монитора показваше, че пулсациите се забавят. Изпускаха го.

Дотича още една сестра, която донесе рентгеновата снимка на гръдния кош. Едуард я погледна на екрана.

— Пробив в перикардиалната област.

Сърцето беше пробито. Дробовете бяха колабирали.

— Поставете тръбичката в трахеята и раздуйте дробовете. — Гласът му беше спокоен, но не оставяше никакво съмнение, че положението е много критично. — Докарайте анестезиолог. Ще го отворим. Вкарайте му тръбата.

Сестрата подаде на доктор Шифър ендотрахеалната тръба.

— Веднага — кимна му Едуард Ашли.

Дъглас Шифър започна внимателно да вкарва тръбата в трахеята на изпадналия в безсъзнание войник. В края на тръбата имаше балонче и Шифър започна да го стиска равномерно, вкарвайки въздух в дробовете на момчето. Сърдечната крива на монитора започна да се забавя и накрая се превърна в права линия. Стаята се изпълни с мирис на смърт.

— Умря.

Нямаше време да карат пациента в операционната. Доктор Ашли трябваше да вземе светкавично решение.

— Ще направим трахеотомия. Скалпел.

Щом инструментът попадна в ръцете му, Едуард се наведе и разряза гърдите на пациента. Почти нямаше кръв, защото пулсациите на сърцето бяха притиснати от перикардиалния кръвоизлив.

— Екартьор!

Инструментът му бе подаден незабавно и той го вкара в гръдния кош на пациента, за да разтвори ребрата.

— Ножици. Отдръпнете се.

Той се наведе над тялото, за да може да достигне сърдечната обвивка. Заби ножици в нея и освободената от ципата кръв рукна така, че изпръска сестрите и доктор Ашли. Едуард вкара ръката си в разреза и започна да масажира сърцето. Мониторът започна да пищи и пулсът на пациента стана осезаем. Имаше леко разкъсване в края на лявата сърдечна камера.

— Откарайте го в операционната.

Три минути по-късно пациентът беше на операционната маса.

— Кръвопреливане — хиляда кубика.

Нямаше време да взимат кръвна проба, така че използваха универсалния донор 0 отрицателен.

След като кръвопреливането започна, доктор Ашли каза:

— Тръбен дрен тридесет и две. — Сестрата му го подаде.

— Аз ще го затворя, Ед — каза д-р Шифър. — Защо не отидеш да се поизчистиш?

Операционната престилка на Едуард Ашли бе опръскана с кръв. Той погледна към монитора. Сърдечният ритъм бе силен и равномерен.

— Благодаря.

Едуард Ашли взе душ и се преоблече в кабинета си, след което седна да напише съответния медицински доклад. Стаята беше приятно обзаведена, секциите бяха запълнени с томове медицинска литература и спортни трофеи. Имаше и бюро, едно кресло, малка масичка и два обикновени стола. На стената висяха, поставени в обикновени рамки, дипломите на доктора.