Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

— Знаеш ли, че Рик Спрингфийлд е имал нещастно детство? — попита Бет с въздишка.

— Честно казано, Бет, не бях осведомена за това.

— Било ужасно. Баща му бил военен и те непрекъснато се местели. Той също е вегетарианец. Като мен. Достоен е за възхищение.

Значи ето какво се крие зад налудничавата диета на Бет!

— Мамо, може ли да отида на кино с Върджил в събота вечер?

— Върджил? А какво стана с Арнолд?

Последва кратко мълчание.

— Арнолд искаше да се поразходим наоколо. Той е противен.

— Какво искаш да кажеш с „да се поразходим наоколо“? — попита Мери, насилвайки се гласът й да изглежда спокоен.

— Момчетата си мислят, че съм лесна, само защото са почнали да ми растат гърди. Мамо, теб никога ли не те е притеснявало тялото ти?

Мери се приближи към Бет и я прегърна.

— Да, мила моя. Когато бях на твоята възраст, и аз се чувствах неловко.

— Мразя да съм неразположена, да ми растат гърди и косми навсякъде. Защо?

— Случва се с всички момичета и ще трябва да свикнеш с това.

— Не, няма. — Тя се отдръпна и каза остро. — Нямам нищо против да съм влюбена, но никога няма да правя любов. И няма да оставя никого да прави това с мен. Нито Арнолд, нито Върджил, нито Кевин Бейкън.

— Добре, ако това е твоето решение… — тържествено каза Мери.

— Окончателно. Мамо, какво ти каза президентът Елисън, когато му съобщи, че няма да станеш посланик в Румъния?

— Прие го геройски — увери я Мери. — По-добре да отида да приготвя вечерята.

Готвенето беше обект на тайна омраза от страна на Мери Ашли. Тя го ненавиждаше и поради това не беше и добра готвачка. Но тъй като се стремеше да бъде добра във всичко, което прави, намрази готвенето още повече. Беше нещо като омагьосан кръг, който бе частично преодолян с идването на Лусинда три пъти седмично, която готвеше и чистеше къщата. Но днес бе един от почивните дни на Лусинда.

Когато Едуард се прибра от болницата, Мери беше в кухнята и грахът вече прегаряше на огъня. Тя изключи печката и го целуна.

— Здравей, скъпи. Как мина денят ти? Гадно?

— Разговаряла си с дъщеря ни — каза Едуард. — Всъщност наистина беше гаден. Оперирах тринайсетгодишно момиче, което имаше херпеси по гениталиите.

— О, Господи! — тя изхвърли граха и отвори доматена консерва.

— Знаеш ли, това ме кара да се тревожа за Бет.

— Няма защо — увери го Мери. — Тя възнамерява да умре като девственица.

— Татко, може ли да получа сърф като подарък за рождения си ден? — попита Тим по време на вечерята.

— Тим, не искам да ти разбивам илюзиите, но ти живееш в Канзас .

— Знам. Джони ме покани на Хаваите през следващото лято. Неговите старци имат къща на брега на Мауи.

— Добре де — разсъди се Едуард, — ако Джони има вила на Хаваите, вероятно има и сърф.

— Може ли да отида? — обърна се Тим към майка си.

— Ще видим. Моля те, не яж толкова бързо, Тим. Бет, ти нищо не ядеш.

— Тук няма нищо, което да е годно за консумация от хора. — Тя изгледа родителите си: — Искам да ви съобщя нещо. Ще си сменя името.

— И каква е причината за това? — внимателно попита Едуард.

— Реших да се впусна в шоубизнеса.

Мери и Едуард си размениха един дълъг, изпълнен с мъка поглед.

— Добре. Провери, моля ти се, колко можеш да спечелиш — каза Едуард.

Един от големите скандали във външните секретни отдели настъпи, когато Мехди Бен Барка, един от противниците на краля на Мароко, Хасан Втори, бе отвлечен и убит по време на изгнаничеството си в Париж с помощта на френските тайни служби. Именно вследствие на този инцидент президентът Шарл дьо Гол извади тайните служби от контрола на кабинета на премиера и ги прехвърли под егидата на Министерството на отбраната. Настоящият министър на отбраната, Ролан Паси, отговаряше за сигурността на Марин Гроза, на когото френското правителство бе гарантирало убежище. Ченгетата патрулираха двадесет и четири часа пред вилата в Ньой, но само фактът, че Лев Пастернак се грижи за вътрешната безопасност на къщата, позволяваше на Паси да бъде спокоен. Пастернак бе проверил лично мерките за сигурност и твърдо вярваше, че никой не може да проникне във вилата.

През последните седмици в дипломатическите кръгове се носеше слухът, че превратът предстои в най-близко време, че Марин Гроза се готви да се върне в Румъния и че Александрос Йонеску ще бъде свален от поста си от висши военни.

Лев Пастернак почука и влезе в претъпканата с книги библиотека, която служеше за кабинет на Марин Гроза. Гроза седеше зад бюрото си и работеше. При влизането на Пастернак той вдигна глава.