Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

— Ще предам съобщението ви — равнодушно каза гласът. — Благодаря ви, госпожо Ашли. — Връзката прекъсна.

Мери бавно затвори телефона. Свърши се. Само за един кратък миг й бяха предложили една вълнуваща мечта. Но, това беше всичко. Една мечта. Тук е истинският ми свят. По-добре да се подготвя за семинарите по история с четвъртокурсниците.

Манама, Бахрейн

Варосаната бяла каменна къща имаше съвсем обикновен вид, скрита сред десетки подобни на нея сгради, разположени близо до един шумен и пъстър открит пазар. Къщата принадлежеше на един търговец, симпатизиращ на делото на организацията, известна под името „Патриоти за свобода“.

— Ще ни трябва само за един ден — му беше казал гласът по телефона.

Всичко се уреди. И сега председателят говореше пред мъжете, събрани в гостната.

— Възникна един проблем — каза той. — В действията, които неотдавна предприехме, срещнахме известни затруднения.

— Какви по-точно? — попита Болдър.

— Човекът, който използвахме за свръзка — Хари Ланц, — е мъртъв.

— Мъртъв? Как е умрял?

— Бил е убит. Тялото му е открито плаващо в пристанището на Буенос Айрес.

— Полицията няма ли някакви предположения за това кой го е извършил? Искам да кажа — могат ли да свържат по някакъв начин убийството му с нас?

— Не. Нищо не ни застрашава.

— А какво ще стане с нашия план? — попита Тор. — Ще можем ли да го продължим?

— Засега не. Нямаме никаква представа как можем да се свържем с Ейнджъл. Все пак има някаква надежда. Шефа е разрешил на Хари Ланц да разкрие името му пред Ейнджъл. Ако той се интересува от предложението ни, ще намери начин да влезе във връзка с него. Единственото, което можем да направим, е да изчакаме.

Голямото заглавие на първа страница на местния вестник в Джънкшън Сити „Дейли юниън“ беше: „МЕРИ АШЛИ ОТ ДЖЪНКШЪН СИТИ ОТКАЗВА ДА СТАНЕ ПОСЛАНИК“.

Имаше статия от две колони, посветена на Мери, и нейна снимка. Обедните и вечерните емисии на местното радио разказваха подробно за новата знаменитост на града. Фактът, че Мери бе отхвърлила предложението на президента, беше придал на събитието по-голяма тежест, отколкото ако го беше приела. В очите на честолюбивите му жители малкото градче Джънкшън Сити, Канзас, се беше превърнало в нещо много по-значимо от Букурещ, Румъния.

Докато Мери Ашли караше колата си към града, за да напазарува за вечеря, тя продължаваше да слуша коментарите по радиото.

„… Преди време президентът Елисън заяви, че откриването на посолството ни в Румъния ще бъде началото на програмата му за сближаване между народите, крайъгълният камък на външната му политика. Как ще се отрази отказът на Мери Ашли върху…“

Тя превключи на друга станция.

„… е омъжена за д-р Едуард Ашли и се смята, че…“

Мери изключи радиото. Сутринта й се бяха обадили повече от три дузини приятели, съседи, студенти и любопитни непознати. Обадиха й се и журналисти чак от Токио и Лондон. Прекомерно много раздухват всичко това , помисли си Мери. Не е моя вината, че президентът е решил да постави Румъния в основата на успеха на външната си политика. Колко ли ще продължи цялата тази шумотевица? Вероятно след ден-два всичко ще свърши.

Тя отклони комбито си към бензиностанцията на „Дерби“ и спря пред колонката за самообслужване.

Но докато слизаше от колата, господин Блаунт, управител на бензиностанцията, се втурна към нея.

— Добро утро, госпожо Ашли. Една жена посланик не бива сама да си налива бензин. Нека да ви помогна.

— Благодаря. Свикнала съм да го правя — усмихна се Мери.

— Не, не. Настоявам.

След като напълни резервоара, Мери продължи по улица „Вашингтон“ и спря пред ателието за обувки.

— Добро утро, госпожо Ашли — поздрави я майсторът. — Как е посланикът тази сутрин?

Това започва да ме отегчава , помисли си Мери, но отговори:

— Не съм посланик, но съм добре, благодаря. — Тя му подаде един чифт обувки. — Бих искала да смените подметките на обувките на Тим.

— Това не са ли същите, които поправихме миналата седмица? — попита я той, след като ги огледа.

— И по-миналата — въздъхна Мери.

След това тя спря пред смесения магазин на Лонг. Госпожа Хакър, продавачката на щанда за дрехи, й каза:

— Току-що чух името ви по радиото. Направихте Джънкшън Сити известен. Да, така е. Май вие, Айзенхауер и Алф Ландън сте единствените три политически знаменитости на Канзас, госпожо посланик.

— Аз не съм посланик — търпеливо каза Мери. — Отказах поста.