Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

— Ах, ти, тъпа… — Той се спря. Сети се, че не бива да забравя, че тази глупава пияна уличница беше неговата златна мина. Хвана я за раменете и се опита да я изправи.

— Кʼво става? — тя отвори очи.

— Тревожа се за теб — каза Ланц. Гласът му потрепваше от искрено вълнение. — Не искам да те виждам нещастна и мисля, че пиеш, защото някой те прави нещастна. Аз съм твой приятел. Можеш да ми разкажеш всичко. Ейнджъл те разстройва, нали?

— Ейнджъл — промънка тя.

— Сигурен съм, че той е чудесен човек — започна да я утешава Хари Ланц. — Вероятно просто сте имали някакво малко спречкване, нали?

Опитваше се да я обърне така, че да легне по дължината на леглото. Имам чувството, че тегля кит , помисли си Ланц и седна до нея.

— Разкажи ми за Ейнджъл. Какво ти е направил?

Неуса впери в него невиждащите си очи и се опита да го фокусира.

— Хайде да се чукаме.

О, Господи! Щеше да бъде дълга нощ.

— Разбира се! Страхотна идея! — И Ланц започна да се съблича с отвращение.

Когато на сутринта Хари Ланц се събуди сам в леглото, в съзнанието му нахлуха спомени, от които му прилоша.

Неуса го бе събудила посред нощ с думите:

— Знаеш ли кʼво искам да ми направиш? — И тя му каза.

Изслуша я, без да може да повярва на ушите си, но направи всичко, което тя поиска. Не можеше да си позволи да й противоречи. Тя беше едно болно диво животно и Ланц се почуди дали Ейнджъл някога е правил такива неща с нея. Само като си помисли за онова, което му мина през главата, Хари Ланц изпита неудържимо желание да повърне.

Той чу Неуса да пее фалшиво в банята. Не беше сигурен, че може да се справи с нея. Стига! , помисли си той. Ако и тази сутрин не ми каже къде е Ейнджъл, ще отида при шивача и при обущаря му.

Той отхвърли завивките и отиде при Неуса. Тя стоеше пред огледалото в банята. Косата й беше навита на дебели ролки и изглеждаше още по-непривлекателна от преди, ако това въобще беше възможно.

— Сега ние с теб ще си поговорим — решително каза Ланц.

— Колко му е — Неуса кимна към напълнената вана. — Ваната е готова. Катʼ свършиш, ше приготвя закуската.

Ланц гореше от нетърпение, но знаеше, че не бива да бъде твърде настойчив.

— Обичаш ли омлет?

— Да, звучи страхотно. — Нямаше никакъв апетит.

— Правя хубави омлети. Ейнджъл ма научи.

Ланц я наблюдаваше как започва да сваля огромните издути ролки от косата си. След това влезе във ваната.

Неуса взе голям електрически сешоар, включи го и започна да си суши косата.

Ланц се излегна в топлата вана и се замисли. Може би трябваше да си взема оръжието и сам да очистя Ейнджъл. Ако оставя израелците да свършат работата, може да възникне шибаният въпрос на кого се пада наградата. А ако свърша всичко сам, няма да има никакви въпроси. Просто ще им съобщя откъде да си приберат тялото.

Неуса каза нещо, но Хари Ланц почти не я чуваше от бученето на сешоара.

— Какво каза? — провикна се той.

Неуса се приближи до ръба на ваната.

— Имам един подарък за теб, от Ейнджъл.

Тя изпусна електрическия сешоар във водата и безстрастно се загледа в предсмъртните гърчове на тялото на Ланц.

Президентът Пол Елисън остави последния доклад на службите за сигурност за Мери Ашли и каза:

— Няма никакви недостатъци, Стан.

— Знам. Мисля, че е идеалният кандидат. Естествено Държавният департамент няма никак да се зарадва.

— Ще им изпратим носни кърпички да си бършат сълзите. Да се надяваме, че Сенатът ще ни подкрепи.

Кабинетът на Мери Ашли в Кедзи Хол представляваше малка, приятна стаичка с много етажерки, претъпкани със справочници за страните от Централна Европа. Мебелировката беше оскъдна, състоеше се от олющено бюро и въртящ се стол, малка масичка до прозореца, отрупана с изпитни работи, кожен стол и настолна лампа. На стената зад бюрото имаше окачена карта на Балканския полуостров. До нея висеше стара снимка на дядото на Мери. Беше правена в началото на века и човекът на снимката бе застинал в скована, неестествена поза, облечен в характерните за епохата одежди. Тази снимка Мери ценеше като истинско съкровище. Именно на дядо си тя дължеше дълбокия интерес към Румъния. Беше й разказвал романтични истории за царица Мария, за баронесите и принцесите, беше й говорил за Албърт, съпруга на английската кралица, и Александър II, царя на Русия, и за десетки други видни личности.

Някъде в дълбините на нашия род има царска кръв. Ако не беше дошла революцията, сега можеше да си принцеса.