Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

— Не заспивай, сърчицето ми. Още не. Що за човек е Ейнджъл? Красив ли е?

— Богат. Ейнджъл е богат.

— Добър ли е с теб? — той продължи да движи ръката си.

— Да. Ейнджъл е добър с мен.

— Аз също ще бъда добър с теб, котенце — гласът му беше мек. Проблемът му беше в това, че всичко му бе меко. Трябваше му ерекция за един милион долара. Започна да си мисли за сестрите Доли и за някои от нещата, които бяха правили заедно. Представи си ги как работят по голото му тяло с езиците, пръстите и зърната на гърдите си и пенисът му започна да се втвърдява. Той бързо се претърколи върху Неуса и вкара члена си в нея. Господи, все едно го мушкаш в някой шибан пудинг , помисли си Хари Ланц.

— Така добре ли е?

— Ъхъ, май става.

Беше готов да я удуши. По света имаше десетки красиви жени, които изпадаха в екстаз от уменията му като любовник, а тази кучка каза: „Ъхъ, май става“.

Той започна да движи таза си напред-назад.

— Разкажи ми за Ейнджъл. Кои са приятелите му.

— Няма приятели. Аз съм му приятел. — Гласът беше сънлив.

— Разбира се, че ти си неговата приятелка. Ейнджъл тук с тебе ли живее или си има собствено жилище?

Неуса затвори очи.

— Ей, мене ми се спи. Кога ше свършиш?

Никога , помисли си той. Не и с тази крава.

— Вече свърших — излъга Ланц.

— Тогава хайде да спим.

Той се отдръпна и легна до нея, измъчван от яд. Защо няма Ейнджъл нормална любовница? Някоя млада красавица с гореща кръв? Тогава без никакви проблеми щях да се добера до нужната ми информация. А тази глупава кучка! Но… има и други начини.

Ланц дълго лежа неподвижно, докато не се убеди, че Неуса е заспала. Тогава внимателно стана и тихо се промъкна до дрешника. Запали лампата и затвори вратата, за да не може светлината да събуди спящия хипопотам.

На закачалката висяха дузина официални и спортни костюма, а на пода имаше шест чифта мъжки обувки. Ланц разгледа етикетите на саката. Всички костюми бяха изработени по поръчка от Херера на булевард „Ла Плата“. Обувките бяха правени при Вил. Ударих голямата печалба! , тържествуваше Ланц. Трябва да имат адреса на Ейнджъл. Първото нещо, което ще направя утре сутринта, е да отида в тези магазини и малко да поразпитам. В съзнанието му просветна една червена лампичка. Не. Никакви въпроси. Трябваше да бъде по-изобретателен. В крайна сметка, имаше си работа с убиец от световна класа. По-безопасно щеше да бъде да остави Неуса да го отведе до Ейнджъл. Тогава ще ми остане само да пошушна информацията на приятелите си в Мосад и да прибера наградата. И ще покажа на Нед Тилингаст и останалите от скапаната им компания в ЦРУ, че старият Хари Ланц не е загубил нюха си. Всичките им най-добри момчета си съдраха гащите, опитвайки се да хванат Ейнджъл, но единствено аз съм достатъчно хитър, за да знам как да го направя.

Стори му се, че чу някакъв шум, идващ от леглото. Той внимателно надникна иззад вратата на дрешника, но Неуса продължаваше да спи.

Ланц изключи лампата в дрешника и се върна в спалнята. Очите на Мунес бяха затворени. Той отиде на пръсти до бюрото и започна да претърсва чекмеджетата с надежда да намери някоя снимка на Ейнджъл. Щеше да му помогне в търсенето. Но нямаше късмет. Пак се покатери на леглото. Неуса хъркаше шумно.

Когато Хари Ланц най-сетне се събуди, Неуса вече я нямаше. За секунда той изпадна в паника. Нима вече бе тръгнала за срещата си с Ейнджъл? Чу някакъв шум в кухнята, бързо стана от леглото и си навлече дрехите. Неуса бе край печката.

— Buenos dias 13 13 Добър ден (исп.). — Б.пр. — каза Ланц.

— Кафе ше пиеш ли? — промърмори Неуса. — Нямам кога да закусвам. Имам среща.

С Ейнджъл! Хари Ланц се опита да прикрие вълнението си.

— Няма нищо. Не съм гладен. Защо не тръгнеш, за да не закъснееш за срещата си, а ще се видим довечера за вечеря.

Той я обгърна с ръце и погали увисналите й гърди.

— Къде искаш да вечеряме? Само най-доброто за моето момиче! — Трябваше да стана актьор , помисли си Ланц.

— Все ми е едно.

— Знаеш ли Шикуин на булевард „Кангало“?

— Не.

— Ще ти хареса. Защо да не дойда да те взема оттук в осем часа? Имам много работа днес. — Този ден той нямаше никаква работа.

— Добре.

Трябваше да напрегне цялата си воля, за да се застави да се наведе и да целуне Неуса за довиждане. Устните й бяха меки, влажни, отвратителни.

— До осем.

Ланц напусна апартамента и спря едно такси. Надяваше се, че Неуса го наблюдава през прозореца.