Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

— Това е малко градче в околностите на Париж — търпеливо продължи да обяснява той. — Ейнджъл ще разбере.

— Ше черпиш ли още едно?

Час по-късно Неуса продължаваше да пие. Но този път Хари Ланц я насърчаваше. Не че й трябва много помощ , помисли си Ланц. Когато се напие достатъчно, тя ще ме отведе при приятелчето си. Останалото е лесно.

Той погледна към Неуса Мунес, която се взираше в питието със стъклените си очи.

Няма да е трудно да хвана Ейнджъл. Може да е много точен, но не би могъл да бъде твърде умен.

— Ейнджъл кога ще се върне в града?

— Идната седмица — тя прикова очите си в него.

Хари Ланц взе ръката й и я потупа.

— Защо ти и аз да не отидем у вас? — попита меко той.

— Добре.

Получи се.

Неуса Мунес живееше в неугледен двустаен апартамент в Белграно, предградие на Буенос Айрес. Апартаментът беше разхвърлян и занемарен като обитателката му. Още от вратата Неуса се запъти към малкото барче в ъгъла. Вече почти не се държеше на краката си.

— Едно малко?

— За мен не — отвърна Ланц. — Ти си сипи.

Той я наблюдаваше, докато си наля питието и го изпи на един дъх. Тя е най-грозната, най-отблъскващата кучка, която някога съм виждал , помисли си той, но милионът долари ще бъде прекрасен.

Той огледа апартамента. На една малка масичка бяха струпани книги. Разгледа ги една по една, надявайки се да му разкрият нещо за същността на Ейнджъл. Заглавията го учудиха: „Габриела“ от Жоржи Амаду, „Огънят в планината“ от Омар Кабезас, „Сто години самота“ от Гарсия Маркес, „Котките през нощта“ от Антонио Сиснерос. Значи Ейнджъл бе интелектуалец. Книгите не подхождаха нито на апартамента, нито на жената.

Ланц се приближи до нея и я прегърна през необятната й безформена талия.

— Знаеш ли, че си дяволски сладка? — Ръцете му се плъзнаха нагоре и той я хвана за гърдите. Те бяха големи колкото дини. Ланц ненавиждаше жени с голям бюст. — Наистина имаш страхотно тяло.

— А? — очите й бяха напълно безжизнени.

Ръцете на Ланц се спуснаха надолу и той опипа дебелите й бедра под тънката памучна рокля, с която беше облечена.

— Как ти харесва това? — прошепна той.

— Кʼво?

Така нямаше да стигне доникъде. Трябваше да измисли нещо, с което да накара тази амазонка да си легнат в кревата. Ако й предложеше направо, тя можеше да се отдръпне и да каже на Ейнджъл, а това щеше да сложи край на всичко. Можеше да се опита да я омае с мили приказки, но тя бе твърде пияна, за да схване какво й говори.

И докато Ланц отчаяно се мъчеше да измисли някаква велика комбинация, Неуса промърмори:

— Искаш ли да се чукаме?

— Страхотна идея, котенце! — усмихна се той с облекчение.

— Хайде в спалнята.

Тя тръгна, залитайки, към малката спалня и Ланц я последва. В нея имаше дрешник с полуотворена врата, широко неоправено легло, два стола и бюро, над което бе окачено спукано огледало. Вниманието на Хари Ланц бе привлечено от дрешника. Той съзря, че вътре са закачени няколко мъжки костюма.

Неуса стоеше до леглото и се мъчеше да разкопчае копчетата на блузата си. Ако всичко беше нормално, Хари Ланц щеше да бъде до нея, да я разсъблича, да гали тялото й и да й шепти възбуждащи мръсотии в ухото. Но на него му прилошаваше само при вида й. Той стоеше и я гледаше, докато полата й се свлече на земята. Под нея нямаше нищо. Съблечена, тя беше още по-грозна, отколкото с дрехите си. Огромният й бюст беше провиснал, а издутият й корем се тресеше като желе, като се помръднеше. Дебелите й бедра бяха някаква безформена маса сланина. Това е най-дебелото същество, което някога съм виждал. Но трябва да си мисля за хубави неща , каза си Ланц. Всичко това ще свърши само за няколко минути. А милионът долари ще бъде завинаги.

Той се насили и бавно се съблече. Тя се извисяваше на леглото като Левиатан в очакване, докато той се промъкна до нея.

— Какво обичаш? — попита той.

— А? Шоколад. Обичам шоколад.

Беше по-пияна, отколкото си мислеше. Това е добре. Ще улесни нещата. Той започна да гали безформеното й мъртвешки бяло тяло.

— Ти си много хубава жена, мила. Знаеш ли това?

— Така ли?

— Аз много те харесвам, Неуса. — Ръцете му се преместиха надолу към руното между дебелите й крака и започнаха да описват леки възбуждащи движения. — Обзалагам се, че водиш много интересен живот.

— А?

— Искам да кажа, защото си приятелка на Ейнджъл. Трябва да е много вълнуващо. Кажи ми, скъпа, що за човек е Ейнджъл?

Настъпи тишина и той се почуди дали Неуса не е заспала. Той вкара пръстите си в меката влажна цепнатина между краката й и почувства как тя потръпна.