Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

В единадесет часа на следващата вечер Хари Ланц седеше на същата маса в „Пилар“, като последователно дъвчеше ту фъстъци, ту ноктите си. В два часа след полунощ той видя как Неуса Мунес влиза, препъвайки се, през вратата и сърцето му замря. Той я наблюдаваше, докато тя си проправяше път към масата му.

— Здрасти — небрежно подхвърли и се строполи на стола.

— Какво ти се случи? — попита я Хари Ланц. Това бе всичко, което успя да направи, за да овладее гнева си.

— А? — премигна тя.

— Трябваше да се срещнем тук вчера.

— Кʼво?

— Имахме среща, Неуса.

— А! Бях на кино с една приятелка. Пуснали са оня новия филм, сещаш ли се? За един човек, дето се влюбва в оная скапана монахиня и…

Ланц се чувстваше толкова излъган и разочарован, че бе готов да заплаче. Какво ли е намерил Ейнджъл в тази задръстена пияна кучка? Вероятно има златно руно , реши Ланц.

— Неуса, нали не си забравила да говориш с Ейнджъл?

Тя го погледна безизразно и се напъна да разбере въпроса.

— Ейнджъл? Ше може ли едно питие, а?

Той поръча двоен ром за нея и двоен скоч за себе си. Изпитваше отчаяна нужда от него.

— Какво каза Ейнджъл, Неуса?

— Ейнджъл? А, той каза да. Да, става.

Хари Ланц почувства невероятно облекчение.

— Това е прекрасно! — Вече изобщо не му пукаше за мисията на пратеник. Беше му хрумнало нещо много по-добро. Тази пияна кучка щеше да го отведе право при Ейнджъл. При наградата от един милион долара.

Той я изгледа как поглъща питието си и разлива част от него по окапаната вече блуза.

— Какво друго каза Ейнджъл?

— Ейнджъл вика, че иска да знае кои са твойте хора — тя сбърчи вежди от усилие да се съсредоточи.

— Кажи му, че това е тайна, Неуса. — Той тържествуващо се усмихна. — Не мога да му дам такава информация.

— Ейнджъл каза тогава да се разкараш — кимна тя с безразличие. — Ше викнеш ли още един ром, преди да си тръгна?

Мозъкът на Хари Ланц работеше на максимални обороти. Ако тя си тръгнеше, то със сигурност вече никога нямаше да я види.

— Ще ти кажа какво ще направя, Неуса. Ще се обадя на хората, за които работя, и ако те ми разрешат, ще ти дам едно име. Така става ли?

— Не ми пука — тя сви рамене.

— Разбира се — търпеливо й обясни Ланц, — но на Ейнджъл му пука. Кажи му, че ще му отговоря утре. Мога ли да се свържа някъде с теб?

— Предполагам.

— Къде? — беше отбелязал малък напредък.

— Тук.

Питието й пристигна и той я гледаше как го поглъща с животинско настървение. Ланц изпитваше желание да я убие.

За да не могат да го подслушат, Хари Ланц се обади по телефона от една кабинка на улица „Калве“. Отне му цял час, докато се свърже.

— Не — отговори Шефа. — Казах ви, че не бива да споменавате никакви имена.

— Да, сър. Но има един проблем. Тази Неуса Мунес, приятелката на Ейнджъл, казва, че той е готов да сключим сделката, но няма да се помръдне, докато не разбере с кого си има работа. Естествено обясних й, че първо трябва да говоря с вас.

— Как изглежда тази жена?

— Дебела, грозна и глупава, сър. — Шефа не беше от хората, с които можеше да се хитрува.

— Много опасно е да използвате моето име.

Хари Ланц почувства как сделката започва да му се изплъзва.

— Да, сър — честно отговори той. — Разбирам. Само че, сър, славата на Ейнджъл се крепи на това, че той умее да мълчи. Ако някога проговори, той няма да може да се задържи и пет минути в този бизнес.

Последва дълго мълчание.

— Имаш право. — Последва нова, още по-дълга пауза. — Много добре. Можеш да дадеш името ми на Ейнджъл. Но той не бива да го споменава никъде, нито да се опитва да се свърже направо с мен. Ще работим само чрез теб.

— Да, сър. — На Хари Ланц му идваше да заподскача от радост. — Ще му кажа. Благодаря ви, сър.

Той окачи слушалката и на лицето му грейна широка усмивка. Щеше да получи петдесетте хиляди долара.

А после и наградата от един милион долара.

Когато Хари Ланц се срещна с Неуса Мунес късно вечерта на същия ден, той веднага й поръча двоен ром и каза щастливо.

— Всичко е уредено. Получих разрешение.

— Така ли? — Тя го погледна равнодушно.

Той й каза името на работодателя си. То беше изключително известно и той очакваше, че тя ще се впечатли.

— Не го знам — каза тя и сви рамене.

— Неуса, хората, за които работя, искат всичко да бъде свършено колкото се може по-бързо. Марин Гроза се крие в една къща в Ньой и…

— Къде?

Всемогъщи Боже! Опитваше се да разговаря с едно пияно чучело.