Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

— Часът е четири сутринта! Кой, по…

От другата страна на линията се чу спокоен глас. Ланц рязко седна в леглото и сърцето му започна лудо да бие.

— Да, сър — каза той. — Да, сър… не, сър, но мога да уредя нещата така, че да се освободя. — Той дълго време слуша мълчаливо и накрая каза: — Да, сър. Разбирам. Ще взема първия самолет за Буенос Айрес. Благодаря ви, сър.

Той окачи слушалката, пресегна се към нощната масичка и си запали цигара. Ръцете му трепереха. Човекът, с когото бе разговарял току-що, бе един от най-могъщите хора на света, а онова, което той бе поискал от Хари… Какво става, по дяволите? , запита се Хари Ланц. Нещо голямо. Човекът обеща да му плати 50 000 долара, за да предаде едно съобщение. Щеше да е забавно да се върне в Аржентина. Хари Ланц обичаше южноамериканските жени. Познавам там дузина кучки с горещи сърца, които повече предпочитат да се чукат, отколкото да ядат.

Денят започваше превъзходно.

В девет часа Хари Ланц вдигна телефона и набра номера на Аржентинските въздушни линии:

— В колко часа е първият полет за Буенос Айрес?

Боинг 747 се приземи на летище „Изейза“ в Буенос Айрес в пет часа следобед на следващия ден. Полетът беше дълъг, но това никак не притесни Хари Ланц. Петдесет хиляди долара за предаване на едно съобщение. Почувства прилив на възбуда, когато колелата се докоснаха до земята. Не беше идвал в Аржентина близо пет години. Щеше да е забавно да възобнови старите си познанства.

Когато Хари Ланц излезе от самолета, вълната горещ въздух го изненада за момент. Но, разбира се. Тук е лято.

Докато пътуваше с таксито към града, Ланц с интерес забеляза, че надрасканите по стените на сградите и тротоарите надписи не са се променили: Plebiscito las pelotas (Чукайте си плебисцита), Militares, Asesinos (Армия, престъпници), Tenemos hambre (Ние сме гладни), Marihuana na libre (Свобода за наркоманите), Droga, sexo у mucho rock (Наркотици, секс и рокендрол), Juicio у castigo a los culpables (Съд и наказание за виновните).

Да, беше му приятно да се върне тук.

Следобедната почивка бе свършила и улиците бяха пълни с хора, мързеливо отиващи или прибиращи се от срещи. Когато таксито стигна до хотел „Ел Конкистадор“ в сърцето на луксозния квартал „Барио Норте“, Ланц плати на шофьора с банкнота от милион песо.

— Задръж рестото — каза той. Техните пари бяха истинска смешка.

Регистрира се на рецепцията в огромното модерно фоайе на хотела, взе си по един брой от „Буенос Айрес Хералд“ и „Ла Пренса“ и последва заместник-управителя, който го поведе към апартамента му. Шейсет долара на ден за спалня, баня, хол и кухня с еъркандишън и телевизор. Във Вашингтон този апартамент щеше да струва майка си и баща си , помисли си Хари Ланц. Утре ще се погрижа за работата с тази курва Неуса, след което ще остана малко тук да се позабавлявам.

Изминаха повече от две седмици, преди Хари Ланц да успее да попадне на следите на Неуса Мунес.

Започна да я търси в телефонния указател. Ланц се зае първо с централните райони на града: Ареа Конститусион, Плаца Сан Мартин, Барио Норте, Каталинас Норте. Но в нито един от тях не фигурираше името на Неуса Мунес. Нямаше го и в указателите на крайните квартали Бахия Бланка и Мар дел Плаца.

Къде, по дяволите, може да е тя? , зачуди се Ланц. Той тръгна по улиците, за да търси старите си познати.

Влезе в Ла Биела и барманът извика:

— Сеньор Ланц! Por dios! 2 2 Господи! (исп.). — Б.пр. Чух, че сте умрял!

— Бях — усмихна се Ланц, — но ти толкова ми липсваше, Антонио, че се върнах.

— Какво правите в Буенос Айрес?

Ланц замислено понижи глас:

— Дойдох, за да намеря една стара приятелка. Трябваше да се оженим, но семейството й се премести и аз загубих следите й. Името й е Неуса Мунес.

— Никога не съм чувал за нея — поклати глава барманът. — Lo siento. 3 3 Съжалявам (исп.). — Б.пр.

— Ще поразпиташ ли за нея, Антонио?

— Por gue no? 4 4 Защо не? (исп.). — Б.пр.

След това Ланц се отби да види един приятел в полицейското управление.

— Ланц! Хари Ланц! Dios! Qué pasa? 5 5 Как си? (исп.). — Б.пр.

— Здравей, Хорхе. Радвам се да те видя пак, амиго.

— Последното, което чух за теб, е, че са те изритали от ЦРУ.

— Няма такова нещо, приятелю — Хари се разсмя. — Те ме молеха да остана. Но аз напуснах, за да се заема със собствен бизнес.

— Така ли? И с какъв бизнес си се захванал?

— Открих си собствено детективско бюро. Всъщност именно затова съм в Буенос Айрес. Преди няколко седмици почина един от клиентите ми. Той остави на дъщеря си куп пари и аз се опитвам да я открия. Но единствената информация, с която разполагам, е, че живее в един апартамент някъде из Буенос Айрес.