Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

— Какъв вид въпроси? — запита Едуард.

— О, сам знаеш — дали е добра американка, дали е добра съпруга и майка, взима ли наркотици…

— По дяволите, защо им е да ти задават такива въпроси?

— Почакайте малко — каза Мери възбудено. — Мисля, че знам. Това е във връзка с назначението ми.

— Какво? — попита Флорънс.

— Тече процедурата ми за назначаване на постоянно място в университета. Тъй като в университетското градче се провеждат някакви важни правителствени изследвания, предполагам, че трябва да проверят всички много внимателно.

— Да благодарим на бога, че това било всичко. — Флорънс си отдъхна. — Аз мислех, че се готвят да те задържат.

— Надявам се да е така — усмихна се Мери. — В Държавния университет на щата Канзас.

— Е добре, сега, като изяснихме въпроса — каза Дъглас, — можем да продължим с играта, нали? — Той се обърна към съпругата си. — Ако изиграеш грешна карта още един път, ще те обърна на коленете си.

— Обещания, обещания.

Абейуд, Англия

— Срещата ни ще протече според обичайните правила — заяви председателят. — Няма да се води протокол, самата среща никога и никъде няма да се обсъжда и ще се обръщаме един към друг с кодовите си имена.

В библиотеката на замъка Клеймър, построен през петнайсети век, се бяха събрали осем души. Навън стояха на пост двама въоръжени цивилни полицаи, загърнати в тежките си палта, а третият охраняваше вратата към библиотеката. Осмината мъже, които се намираха вътре в стаята, бяха пристигнали поотделно малко по-рано.

— Шефа е получил обезпокоителна информация — продължи председателят. — Марин Гроза подготвя удар срещу Александрос Йонеску. Група висши армейски офицери са решили да подкрепят Гроза. Този път той има големи шансове за успех.

— Как ще се отрази това на плановете ни? — обади се Один.

— Възможно е да ги провали напълно. Ще се създадат твърде много мостове към Запада.

— На това трябва да се попречи — каза Фрейър.

— Как? — попита Болдър.

— Ще убием Гроза — отвърна председателят.

— Невъзможно е. Известни са ни поне половин дузина опита на хората на Йонеску и всички се провалиха. Къщата му изглежда напълно недостъпна. А и никой от присъстващите в тази стая не може да си позволи да бъде въвлечен в опит за убийство.

— Няма да участваме пряко в ликвидирането му.

— Как ще стане тогава?

— Шефа е открил секретното досие на международен терорист, когото бихме могли да наемем.

— Абул Абас, човекът, който организира отвличането на „Победата на Ахил“?

— Не. Появил се е нов професионалист, господа. По-добър. Казва се Ейнджъл.

— Никога не съм чувал за него — каза Зигмунд.

— Точно така. Препоръките му са впечатляващи. Според досието, с което разполага Шефа, той е участвал в убийството на Сикх Хуалистан в Индия. Помагал е на терористите „мачетерос“ в Пуерто Рико и на червените кхмери в Камбоджа. Негов е бил планът за премахването на половин дузина израелски офицери и израелците са обявили един милион долара награда за залавянето му — жив или мъртъв.

— Това звучи обещаващо — каза Тор. — Ще можем ли да го наемем?

— Цената му е висока. Ако се съгласи да поеме случая, това ще ни струва два милиона долара.

Фрейър подсвирна и сви рамене.

— Във възможностите ни е. Ще вземем парите от общия фонд, който учредихме.

— А как ще стигнем до това „ангелско“ същество? — попита Зигмунд.

— Връзката с него се поддържа чрез любовницата му, жена на име Неуса Мунес.

— Къде можем да я намерим?

— Живее в Аржентина. Ейнджъл я е настанил в един апартамент в Буенос Айрес.

— А следващата ни стъпка каква ще бъде? — попита Тор. — Кой ще се свърже с нея от наше име?

— Шефа предложи един човек на име Хари Ланц — отговори председателят.

— Това име ми звучи познато.

— Да — сухо отвърна председателят. — Споменаваха го във вестниците. Хари Ланц е черна овца. Изхвърлили са го от ЦРУ, защото е организирал собствена верига за търговия с наркотици във Виетнам. Но докато все още работел за ЦРУ, е обиколил Южна Америка, така че познава района добре. Той ще е най-подходящата свръзка. — Председателят замълча. — Предлагам да гласуваме. Всички, които са „за“ наемането на Ейнджъл, моля да вдигнат ръка.

Осем добре поддържани ръце се вдигнаха във въздуха.

— Значи е решено — председателят се изправи. — Съвещанието се закрива. Моля, спазвайте обичайните правила за безопасност.

Беше понеделник. Полицаят Лесли Хенсън си бе направил пикник в оранжерията на територията на замъка, където нямаше право да влиза. Не беше сам и по-късно щеше да му се наложи да дава обяснения за това на началниците си. Приятелката му Ани, закръглено селско момиче, бе накарала добродушния полицай да вземат кошница с обяд за пикника.