Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

— Освен че е изключително умна и че сме настроени на една и съща вълна. Искам да проучиш всичко за нея — той взе едно копие от „Външна политика“ и погледна страницата със съдържанието. — Казва се Мери Ашли.

Два дни по-късно президентът и Стантън Роджърс закусваха заедно.

— Събрах информацията, за която ме помоли — той извади един лист от джоба си. — Мери Елизабет Ашли, улица „Олд Милфорд“ 27, Джънкшън Сити, Канзас. Тридесет и пет годишна, омъжена за доктор Едуард Ашли, с две деца: Бет на дванайсет и Тим на десет години. Председателка на Лигата на жените гласоподавателки в Джънкшън Сити. Преподавател по източноевропейска политика в Канзаския щатски университет. Дядо й е роден в Румъния — Роджърс вдигна поглед. — Колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че има смисъл. Тя вероятно знае за Румъния повече, отколкото някои посланици знаят за страните, в които работят.

— Радвам се, че мислиш така, Стан. Бих искал Отделът за сигурност да й направи пълно проучване.

— Ще се погрижа за това.

— Не съм съгласен, професор Ашли. — Бари Дилън, най-умният от студентите в политическия семинар на Мери Ашли, се огледа предизвикателно. — Александрос Йонеску е по-лош, отколкото беше Чаушеску.

— Можеш ли да ни дадеш някои факти, които да подкрепят това изявление? — попита Мери Ашли.

В семинара, който се провеждаше в Дикстра Хол на Канзаския щатски университет, имаше дванадесет студенти. Те седяха в полукръг, обърнати към Мери. Списъкът на чакащите да влязат в нейните групи беше по-дълъг, отколкото на всеки друг професор в университета. Тя беше превъзходен преподавател, с приятно чувство за хумор и топлота, които превръщаха срещите с нея в истинско удоволствие. Имаше овално лице, което се променяше от интересно до красиво в зависимост от настроението й. Имаше високите скули на фотомодел и бадемови кафяви очи. Косата й беше тъмна и гъста. Фигурата й караше студентките да й завиждат, а студентите да фантазират. При това не съзнаваше, че е красива.

Бари се питаше дали тя е щастлива със съпруга си. Той с нежелание съсредоточи вниманието си върху разискваните проблеми.

— Когато Йонеску пое управлението на Румъния, той се освободи от поддръжниците на Гроза и установи твърда просъветска позиция. Даже Чаушеску не беше толкова краен.

Друг студент се обади на висок глас:

— Тогава защо президентът Елисън е толкова нетърпелив да установи дипломатически отношения с него?

— Защото иска да го привлече в западната орбита.

— Спомнете си — каза Мери, — че Николае Чаушеску също поддържаше отношения с двата лагера. В коя година започна това?

Думата взе отново Бари:

— През 1960 г., когато Румъния взе страната на Китай в спора между Съветския съюз и Китай, за да демонстрира независимост по международните въпроси.

— Какво ще кажете за настоящите взаимоотношения на Румъния с другите страни от Варшавския договор и специално със Съветския съюз? — попита Мери.

— Аз бих казал, че сега те са по-здрави.

Друг глас се намеси.

— Не съм съгласен. Румъния не одобри нахлуването на Съветския съюз в Афганистан, а също и споразумението му с Европейската икономическа общност. Освен това, професор Ашли…

Звънецът иззвъня. Часът завърши.

— В понеделник — каза Мери — ще говорим за основните фактори, които влияят на съветското отношение към Източна Европа, и ще дискутираме възможните последици от плана на президента Елисън за проникване в Източния блок. Желая ви приятни почивни дни.

Мери наблюдаваше как студентите ставаха и се отправяха към вратата.

— И на вас, професоре.

Мери Ашли обичаше да дава и да взима от семинарите. Историята и географията оживяваха в разгорещените дискусии между умните, вече дипломирани студенти. Чуждите имена и места ставаха реални и историческите събития оживяваха в плът и кръв. Това беше нейната пета година във факултета на Канзаския щатски университет, а преподаването все още я вълнуваше. Тя водеше лекциите на 5 групи по политическа икономия плюс семинар за следдипломна квалификация и всичките те бяха на тема „Съветският съюз и неговите сателити“. Понякога се чувстваше като измамник. Никога не съм била в никоя от страните, за които преподавам , мислеше си тя. Никога не съм пътувала извън Съединените щати.

Мери Ашли беше родена в Джънкшън Сити, където бяха родени и нейните родители. Единственият член от семейството й, който познаваше Европа, беше дядо й, дошъл от малкото румънско селце Воронет.