Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

По пътя към офиса си в колата Стантън Роджърс отвори плика, съдържащ имената на кандидатите за посланици, и ги прегледа. Списъкът беше много добър. Държавният секретар си беше свършил работата. Всичките кандидати бяха работили в източни и западни европейски страни, а някои от тях имаха допълнително натрупан опит в Далечния изток или Африка. Стантън си помисли, че президентът ще остане доволен.

— Те са истински динозаври — отсече Пол Елисън. Той хвърли листа на бюрото си. — Всеки един от тях.

— Пол — запротестира Стантън, — всички тези хора са опитни дипломати от кариерата.

— И препоръчани от Държавния департамент. Нали помниш как се провалихме в Румъния преди три години? Нашите опитни дипломати от кариерата в Букурещ забъркаха такава каша, че ние се озовахме на сухо. Бюрократите в безупречни костюми ме тревожат. Те всички са твърде предпазливи. Когато говорех за програмата за сближаване на народите, аз вярвах във всяка една дума от нея. Ние трябва да спечелим доверието на една страна, която в момента е много резервирана към нас.

— Но ако назначиш един аматьор там, някой без опит, поемаш голям риск.

— Може би се нуждаем от човек с друг вид опит. Румъния ще бъде нещо като пробен камък, Стан. Проверочен изпит за цялата ми програма, ако може така да се каже — той се поколеба. — Не се заблуждавам. Доверието към мен ще зависи от успеха на мисията в Румъния. Знам, че има много влиятелни хора, които не искат да успея. Ако този план се провали, ще получа силен удар под кръста. Ще трябва да забравя за България, Албания, Чехословакия и останалите страни зад желязната завеса.

— Мога да проуча някои политически дипломати, които…

Президентът поклати глава:

— Това е същото. Искам някой с напълно нов подход. Някой, който ще може да стопи леда. Пълна противоположност на представите им за „ужасния“ американец.

Стантън Роджърс гледаше президента озадачено:

— Пол, струва ми се, че вече имаш някого предвид. Така ли е?

Елисън взе една пура от кутията на бюрото си и я запали.

— Всъщност — каза той бавно — мисля, че имам.

— Кой е той?

— Тя. Видя ли статията в последния брой на „Външна политика“, озаглавена „Разведряване, сега“?

— Да.

— Какво мислиш за нея?

— Мисля, че е интересна. Авторката се надява, че е възможно да привлечем комунистическите страни към нашата система, като им предложим икономическа помощ… — Той спря. — Много приличаше на твоята встъпителна реч.

— С тази разлика, че е написана шест месеца по-рано. Тя е публикувала блестящи статии в „Коментар“ и „Пъблик Афеърс“. Миналата година четох една нейна книга, посветена на източноевропейската политика, и трябва да призная, че ми помогна да утвърдя някои от моите идеи.

— Добре. Значи тя споделя твоите теории. Това не е причина да й предлагаш толкова важен пост…

— Стан, тя отива по-далеч от моята теория. Очертава подробен план, който е удивителен. Тя предлага четирите основни световни икономически общности да се комбинират и да се обединят.

— Как може да…

— Това би отнело време, но може да се осъществи. Виж, знаеш, че през 1949 г. източноевропейските страни сформираха Съвет за икономическо сътрудничество и взаимопомощ, наречен СИВ, а през 1958 г. другите европейски страни сформираха Европейската икономическа общност — Общия пазар.

— Да, така е.

— Ние имаме Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която включва Съединените щати, някои страни от Западния блок и Югославия. И не забравяй, че страните от Третия свят сформираха Движението на необвързаните страни, което изключва нас — гласът на президента звучеше развълнувано. — Помисли за възможностите. Ако можехме да обединим всички тези икономически общности и да оформим един голям пазар! Боже мой, това би било знаменито! То би означавало реална световна търговия. И би донесло мир.

— Това е една интересна идея, но изисква много време — каза предпазливо Стантън Роджърс.

— Знаеш старата китайска поговорка: „Всяко дълго пътешествие започва с една малка стъпка“.

— Тя е аматьор, Пол.

— Някои от най-добрите ни посланици са били аматьори. Ан Армстронг, бивш посланик във Великобритания, беше педагог, без политически опит. Пърл Места беше назначена в Дания, Клер Бут Люс беше посланик в Италия. Джон Гавин, актьор, беше посланик в Мексико. Една трета от действащите ни посланици са от така наречените аматьори.

— Но ти не знаеш нищо за тази жена.