Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

— Конърс е прав. Президентът фактически планира да покани Румъния, Албания, България и другите комунистически страни да изпратят шпионите си тук, назначени като културни аташета, шофьори, секретарки и камериерки. Ние харчим милиарди долари, за да пазим тила си, а президентът иска да ги пусне през главния вход.

Генерал Брукс кимна в знак на съгласие.

— И с мен не са се консултирали. Мисля, че президентът би могъл дяволски успешно да разруши тази страна.

— Джентълмени, някои от нас може да не са съгласни с президента, но да не забравяме, че народът гласува за Пол Елисън и му повери ръководството на тази страна — каза Стантън и обходи с поглед мъжете, седнали около масата. — Ние всички сме част от президентския екип и трябва да го следваме и поддържаме по всички възможни начини. — Думите му бяха последвани от неодобрително мълчание.

— Добре тогава. Президентът иска незабавно актуална информация за обстановката в Румъния. Всички данни, които имате.

— Включително и секретните? — попита Пит Конърс.

— Всичко. Какво е положението в Румъния с Александрос Йонеску?

— Йонеску държи здраво юздите — отговори Нед Тилингаст. — След като се отърва от семейството на Чаушеску, всички негови съмишленици бяха избити, изпратени в затвор или на заточение. Откакто е взел властта, той потопи страната в кръв. Народът не одобрява неговата политика.

— Какви са перспективите за революция?

— А, това е доста интересно — каза Тилингаст. — Помня как преди време Марин Гроза за малко не свали правителството на Йонеску.

— След това Гроза едва успя да се измъкне от страната.

— С наша помощ. Имаме информация, че съществува нелегална организация, която иска да го върне обратно. Гроза би бил подходящ за Румъния и ако се върне, това ще бъде добре и за нас. Ще следим внимателно развитието на събитията.

Стантън Роджърс се обърна към държавния секретар:

— Имате ли списъка на кандидатите за поста на посланик в Румъния?

Флойд Бейкър отвори коженото си дипломатическо куфарче, извади някакви листа и подаде едно копие на Роджърс.

— Това са най-добрите ни кандидати. Всичките са квалифицирани дипломати от кариерата. Всеки един от тях е проверен. Няма проблеми по сигурността, няма финансови проблеми, нито компрометиращи тайни.

След като Стантън Роджърс взе списъка, държавният секретар добави:

— Естествено Държавният департамент предпочита дипломат от кариерата пред политик. Някой, който да е подготвен за тази работа. Особено като се има предвид сложната ситуация. Румъния е извънредно важен район. Трябва да се подходи много внимателно.

— Съгласен съм — Стантън Роджърс стана. — Ще обсъдя тези имена с президента и ще ви информирам. Той настоява заемането на този пост да стане колкото се може по-бързо.

Докато другите се готвеха да напуснат, Нед Тилингаст се обърна към Пит Конърс:

— Остани за малко, Пит. Искам да говоря с теб.

Когато останаха сами, Тилингаст каза:

— Изказа се доста остро, Пит.

— Но съм прав — упорстваше Конърс. — Президентът се опитва да продаде страната. И какво трябва да правим ние?

— Да си държим устата затворена.

— Нед, ние сме обучени да откриваме врага и да го убиваме. Ами ако той е сред нас и седи в Овалния кабинет?

— Внимавай, внимавай!

Тилингаст работеше в тайните служби по-дълго от Пит Конърс. Беше работил в Оу Ес Ес на Уайлд Бил Донован, преди то да стане ЦРУ. Той също мразеше онова, което филантропите в Конгреса причиняваха на организацията, която обичаше. Фактически в ЦРУ имаше голямо разцепление — от една страна, това бяха твърдолинейните, а от друга — онези, крито вярваха, че руската мечка може да бъде опитомена. Трябва да се борим за всеки долар , мислеше си Тилингаст. В Москва Комитетът за държавна сигурност — КГБ — тренира по хиляда агенти наведнъж.

Нед беше открил Пит Конърс още в колежа и той стана един от най-добрите му сътрудници. Но през последните няколко години Конърс се беше превърнал в истински каубой — доста независим и твърде нервен на спусъка. Опасен.

— Пит, чувал ли си нещо за нелегална организация, наричаща се „Патриоти за свобода“? — попита Тилингаст.

— Не. Не съм чувал. Кои са те?

— Засега е само слух. Разполагам с мъгляви твърдения. Виж дали можеш да разбереш нещо за тях.

— Добре.

Час по-късно Пит Конърс се обаждаше от уличен телефон в Хейн Пойнт.

— Имам съобщение за Один.

— Тук е Один — каза генерал Оливър Брукс.