Джеймс Паттерсон - Високи залози

Риърдан крещеше по радиотелефона си, като се опитваше да надвика шума.

— Имаше изстрели! Монтана е прострелян; повтарям, Монтана е прострелян! На терасата към реката се нуждаем от подсилен животоспасяващ екип. Северната страна. Веднага!

Охраната на Теди Ванс оформи два кръга около тялото му — единия откъм него, а другия, обърнат с лице навън, с насочени оръжия. Двамата с Махони бяхме част от полицаите, завардили по-широк периметър.

От всички страни напираха репортери, побеснели да направят репортажите си, да разберат всичко . Полицаите бяха навсякъде, на улицата запищяха сирени и от всички страни, едновременно, се надаваха оглушителни викове.

Беше твърде рано за официални версии, но мисля, че знаех на какво бяхме станали свидетели току-що. Корморан беше агент ветеран, патриот, поне според разбиранията си. Беше изчакал Теди Ванс да напусне сградата, след което изстреля фаталния куршум. Беше самоубийство — толкова, колкото и убийство, — последният акт в едно кърваво прикриване и, според агент Корморан, последният му принос да сведе щетите до минимум, нещо като прощален жест на вярност към своя президент.

Потресен и изтощен, се прибрах у дома около четири и половина сутринта. Това, вероятно, бяха последните от вампирските ми часове, поне за известно време. Ако Бри още не бе станала, щях да я събудя, за да й разкажа какво се случи…

Но Бри я нямаше. Нямаше я никъде в къщата.

Осъзнах го веднага, щом видях чантата с плетивото на леля Тия на пода в кухнята. Леля Тия бе дошла, за да остане с децата, докато светицата Бри ме замества в нощното дежурство в болницата. Разбира се, че е отишла там. Тя не по-малко от мен искаше Нана да не остава сама.

Почти бях готов да се върна в колата, но се досетих, че ще е по-разумно да изчакам Бри да се върне на сутринта, за да може леля Тия да се прибере у дома. И без това се опитвахме да свършим толкова много неща наведнъж.

Затова се качих на горния етаж и се тръшнах върху завивките на леглото. Останах буден, докато преживявах наново всичко, което се бе случило, но не само тази нощ, а и през последните две седмици. Мащабите на събитията щяха да отекват с месеци, ако не и с години. Бях сигурен в това. Все още не знаехме колко още жертви е имало като Каролайн и може би никога нямаше да разберем. Както не бяхме наясно докъде се простираше прикритието за Зевс или кой го осъществяваше. Теодор Ванс беше преуспяващ и много богат бизнесмен. Имаше средства, за да прави всичко, което е желаел или си е фантазирал. Очевидно точно това е вършел.

По-късно през деня трябваше да се обадя на снаха си Мишел. А също и да реша каква част от случилото се с дъщеря й да й разкрия. Някои подробности не биваше да остават в спомените на майката. Понякога се питах дали е нужно да остават и в моите.

Не бе изминал и половин час от завръщането ми у дома, когато телефонът в коридора иззвъня.

Скочих и вдигнах слушалката преди третото позвъняване. Имайки предвид събитията от последните двадесет и четири часа, много хора можеха да ме търсят.

— Алекс Крос — прошепнах в отговор.

И тогава, просто така, животът отново се промени.

— Алекс, обажда се Зейди Мичъл от болницата. Колко скоро можеш да дойдеш тук?

Хукнах.

Изтичах навън до колата на алеята за автомобили.

Сирената ми виеше през целия път до „Сейнт Антъни“. Взех на бегом стъпалата на четирите етажа до стаята на Нана.

Когато влязох, заварих Бри с лице, обляно в сълзи. А до нея, в леглото, с присвити като цепки очи — но отворени , — беше Мама Нана.

Реджайна Хоуп Крос 11 11 В пълното име на Нана авторът е вплел непреводима игра на думи: Hope Cross означава също Светия кръст на божи гроб. — Б.пр. , най-коравата личност, която някога бях познавал, още не бе приключила с нас.

Гласът й прозвуча хрипкаво, като пукот на статично електричество, но напълно ме сащиса.

— Защо се забави толкова? — попита ме тя. — Върнах се.

— Да, върна се. — Засиях лъчезарно, когато коленичих, за да я целуна колкото можех по-нежно. Все още беше с две интравенозни тръбички и артеровенозна система за следене на сърдечната дейност, но кислородната маска и системите за хранителните разтвори ги нямаше. Беше все едно да се изправиш пред някого, когото не си виждал от много седмици.

— Какво съм пропуснала? — попита тя.

— Нищо особено. Надали въобще нещо си пропуснала. Земята спря да се върти без теб.

— Много смешно — промърмори Нана, макар че донякъде бях сериозен. Всичко останало можеше да почака.