Джеймс Паттерсон - Високи залози

Все пак съществуваха „поривите“. Да чука красиви момичета. Да ги гледа как се гърчат от болка. Да убива. Дали ще успее, или няма да може да удържи тези свои „пориви“… Това тепърва предстоеше да се разбере, но времето и възможността да ги остави зад гърба си никога не можеха да бъдат по-добри. Сега беше на чисто. Беше му даден втори шанс.

Затова Теди изтласка всички онези горещи мисли в едно задно ъгълче на съзнанието си, където им беше мястото засега, и влезе в ролята на неотразим домакин, както само той умееше. Той вече беше истинският Теди, Теди чаровникът, Теди в стихията си.

Побъбри си за кратко на бара с Мерил Стрийп и Джон Маклафлин. Отправи един комплимент към говорителя на Камарата на представителите за последното му гневно интервю в „Срещи с пресата“. Поздрави Пати Люпон, една от избраниците за почетните награди тази нощ, заради бляскавите й постижения — каквито и да бяха те. И продължи да обикаля група след група. Никога не се задържаше задълго на едно място, не се умори да поздравява, не показа нещо от истинската си същност. В това се криеше цялата красота и очарование на часа за коктейлите.

Накрая стигна до Маги в залата на нациите, увлечена в разговор с новия губернатор на Джорджия, от демократите, и със съпругата му с лице на хрътка, чието име Теди така и не успя да запомни.

— Като говорим за вълка… — Маги го улови под ръка. — Здравей, скъпи. Тъкмо си приказвахме за теб. Дъглас, Шарлот и аз.

— Здравейте, Дъглас и Шарлот. Само хубави неща, надявам се — подметна той с усмивка и другите се разсмяха, сякаш това се очакваше от тях, което си беше самата истина.

— Жена ти току-що ни разказа какъв отличен ездач си — осведоми го губернаторът.

— А, да — отговори Теди. — Една от моите малко известни тайни. Имам толкова малко напоследък. Не искам да се разчуват.

— Трябва да ни дойдете на гости във фермата. През лятото там е невероятно, има прекрасни места.

— Звучи чудесно — фермата — заяви той, изричайки лъжа, която никого нямаше да нарани. — А двамата с президента ще се радваме да дойдете на вечеря в Белия дом през някой от следващите дни. — Погледна към Маги с ведра усмивка. — Нали така, скъпа?

Когато онази нощ се връщахме от летището, с Нед Махони станахме част от спешен конферентен разговор, чието начало бе сложено още докато бяхме в самолета. За Теодор (Теди) Ванс се знаеше, че е със съпругата си, президента на Съединените щати, в центъра „Кенеди“ за раздаването на ежегодните почетни награди. Бяхме го спипали. Въпросът сега бе как да процедираме.

Повечето от съпротивата идваше от спецслужбите, които по ирония на съдбата имаха последната дума за това решение. Това може би само на мен не ми звучеше нито убедително, нито справедливо. Говореше предимно Анджела Риърдан, техният заместник-директор по разследванията.

— Със сигурност ние няма да се занимаваме с всички тези глупости, като издаване на заповед за задържане и прочее, ясно ли е? Не говорим за кого да е, а за първия джентълмен на Съединените щати. Ако Бюрото възнамерява да наруши зоната ни на сигурност, той ще е изчезнал много преди някой да успее да проникне в сградата. Нужно ли е да повтарям?

— Няма да спорим за това, Анджела — заговори Люк Хамел, помощник-директор на Бюрото, който отговаряше за случая, преди да го преместят в Шарлотсвил. Освен това самият директор на ФБР, Рон Бърнс, слушаше разговора от кабинета си заедно с неколцина от юридическите си съветници. — Засега никой не говори за арестуване — продължи Хамел. — Искаме само да поговорим с него. В настоящия момент той е много важен за разследването.

— В такъв случай няма причина да не се изчака до утре. — Познах лекия акцент на Радж Доши, личен адвокат на Ванс, който се включи в обсъждането, докато пътуваше от Мериленд.

— Всъщност има много сериозна причина — възразих аз. — Вече умряха хора под това прикритие. Ако не предприемем нищо тази нощ, ще означава да рискуваме живота на още хора. Рискът се увеличава дори и от самия факт, че провеждаме този разговор.

— Извинете ме — детектив Крос, напи? — попита Риърдан. — Няма да взимаме тактически решения, основани само на шестото ви чувство или на параноята ви.

— С цялото ми уважение, но нямате представа дали съм параноик или не — срязах я. Все още не исках да го разкривам, но в момента с Нед Махони държахме по-силни карти от всички останали участници в разговора.

Мисля, че накрая Риърдан осъзна, че няма друг изход, и се съгласи да изведат Ванс, за да му зададат няколко въпроса.