Джеймс Паттерсон - Високи залози

— Като казвате „ние“ — попита Нед, — колко момичета бяхте със Зевс?

— Само аз и още една — Никол — каза тя. — Въпреки че се съмнявам дали това бе истинското й име.

Не за пръв път чувах да се назовава името в подобен разговор. Усетих как сърцето ми се разтуптя, когато бръкнах в джоба си и извадих снимката на Каролайн, която носех в себе си още от началото на тази ужасна история.

— Това ли е тя, Хана? — попитах.

Тя кимна и сълзите й рукнаха.

— Да, сър. Това е момичето, което умря. Това е Никол.

Слушах я внимателно, като прецеждах гнева си от информацията, която Хана ми даваше за убийството на Каролайн и ужасното й преживяване в „Блаксмит Фармс“.

Момичето описа как Зевс ги приковал с белезници към леглото, а после използвал юмруците и зъбите си, като се съсредоточил повече върху Каролайн, по причини, които Хана не можеше да си обясни. След като разказа как той изнасилил и двете, тя добави:

— Никол беше почти в безсъзнание, а всичките чаршафи върху леглото бяха прогизнали от кръв.

Скоро след това мъжът си тръгнал и Хана започнала да се надява, че най-лошото е отминало, докато не се появили двама мъже, за да ги отведат. Единият бил висок и рус, а другият — латиноамериканец, нисък и набит. Тогава разбрала какво предстои — заради това, което се случило със Зевс, заради това, че тя и Каролайн знаели за него.

— Действаха бързо, все едно че и преди го бяха правили. Почистиха цялата бъркотия, оставена от него — рече Хана. — Все едно че още са ми пред очите. Не мога да забравя отегчените им изражения.

Двете момичета били свалени долу и хвърлени в багажника на колата. Хана ни каза, че през цялото време там, в мрака, държала ръката на Каролайн и се опитвала да й говори колкото можела по-дълго. Накрая обаче Каролайн престанала да отговоря. Когато стигнали до крайната цел на пътуването и отворили капака на багажника, Каролайн вече била мъртва.

Намирали се сред някакви гори, пред нещо като хижа или барака. Имало и трети мъж, който, изглежда, командвал другите двама. Единствената светлина идвала от фенера му и той го поднесъл към лицето на Хана, разглеждайки я все едно била парче месо. После оставил фенера на земята, за да огледа по-отблизо Каролайн и да се увери, че е мъртва.

Точно тогава Хана решила, че няма какво повече да губи, тъй като те със сигурност щели да убият и нея. Ритнала фенера и побягнала в гората.

Тримата мъже хукнали след нея. Последвали изстрели. Един куршум я улучил в гърба. Някак си успяла да продължи. Вече почти не била на себе си, дори нямаше ясни спомени чак до момента, когато изскочила на шосето и видяла задаващите се фарове на пикапа на Обри Джонсън.

Всичко в тази история се допълваше точно с това, което вече знаех — следите от ухапвания по останките на Каролайн, бараката в гората, описанието на двамата мъже в колата. Остана висящ само един въпрос.

Въпросът.

— Кой е той, Хана? Кой е Зевс? И как го позна…

— Разбрахме кой е, защото той ни показа лицето си. Вдигна ужасната си маска и каза, че нямало значение дали с Каролайн ще го видим.

— Хана — продължих. — Кой е той? Кой е Зевс?

И тогава, въпреки всичко, което вече знаех по този случай, отговорът й ме смая.

Голямото фоайе на центъра „Кенеди“ бе осветено като коледната витрина на „Мейсис“ за предстоящия бляскав спектакъл, какъвто бе ежегодният прием по случай раздаването на почетни награди. Тази вечер щяха да бъдат наградени петима от най-добрите в развлекателната индустрия. Тук се бе събрал половината елит на Лос Анджелис, рамо до рамо с половината елит на Вашингтон. Според разбиранията на светското общество в столицата нямаше друга нощ като тази. В никоя друга нощ не блестяха толкова много звезди.

За Теди тази нощ определено бе достойна за отпразнуване. Ако попитате кого да е от тези лъскави богаташи кои са водещите заглавия през тази седмица, девет от всеки десет щяха да разкажат една и съща история. Зевс беше мъртъв. Някакъв много лош човек извършил ужасни неща и платил най-високата цена за провинението си. Направо класика.

Но като всяка хубава приказка, и тази беше лъжа, основана на привидната истина. Всъщност Зевс беше точно тук, сред тях, наслаждавайки се на коктейла от омари и шампанското, също като всички останали. Е, не точно като всички останали. Теди живееше в свят, в който дори и най-могъщият елит му целуваше редовно задника и хората плащаха луди пари само да са в една зала с него. И това ако не беше привилегия, достойна за завиждане, не знаеше какво друго би могло да бъде.