Джеймс Паттерсон - Високи залози

— От осем години съм в службите — отвърна той, без да отговори точно на въпроса ми. — Преди това бях в полицията във Филаделфия и, повярвай ми, зная колко много ти се иска сега да не съм тук.

Вместо да заговоря за това, аз направо го попитах:

— И защо вие, момчета, се захванахте с Тони Никълсън? Къде е той сега? Ако мога да задавам подобни въпроси.

Той се усмихна.

— Колко знаете вече за това?

— Зная, че в петък сутринта до единадесет часа е бил в Александрия, а сега никъде не може да бъде открит. Или поне вашингтонската полиция не успява да го намери.

— Тогава излиза, че разполагаме с една и съща информация — констатира Корморан. — Това отчасти е причината, за да дойда тук. Това е голяма мистерия, детектив Крос. И много опасна.

Държеше се малко по-свободно от всички, които познавах от спецслужбите, макар че всичко това е относително. И все пак въпросът остана висящ — какво искаше Корморан? Законно да продължи разследването или да го погребе?

Щом влязохме в кабинета ми, му подадох последния компактдиск, получен от втория сейф на Никълсън.

— Повечето от физическите доказателства са в Бюрото, но това е нещо ново.

Той го повъртя в ръцете си.

— Какво е това?

— Познато ли ви е името Зевс? Предполагам, че сте чули за него. — Погледна ме, но не ми отговори. — Корморан, искате ли помощта ми или не? Действително искам да ви помогна.

— Да, чувал съм името Зевс — призна той.

— Вероятно това е той. На този компактдиск.

— Вероятно?

— Това е убийство. Престъпникът е бял мъж с отличителен пръстен на дясната си ръка. Няма да правя някакви предположения, а и вие не би трябвало да ги правите.

Точно такива коментари би трябвало да се постарая по-усърдно да пазя за себе си. Видях как Корморан се скова.

— Какво друго имате? — попита ме. — Трябва да чуя всичко, детектив.

— Необходимо ми е малко време, за да събера бележките си. Но утре мога да ви предоставя каквото искате — обещах му аз.

— Ами копията на този диск? — Вдигна диска, който току-що му дадох. — Колко от тях се разнасят наоколо?

— Това е единственото, което ми е известно — уверих го. — Взето е от сейфа на Никълсън. Използваше го като залог за сделка. Разбира се, ако го открием…

— Добре, тогава. — Отново стисна ръката ми. — Скоро пак ще си поговорим.

След като си тръгна, превъртях целия разговор в главата си и записах всичко, което можах да си спомня. Колко лъжи ми бе наговорил Корморан? И съответно колко още лъжи като тази с копията на диска на Никълсън щеше да се наложи самият аз да изрека, преди всичко това да приключи?

Ето колко откачени станаха нещата. Престанах да използвам мобилния си телефон и си купувах телефони с предплатени минути, като сменях номерата си приблизително през всеки четиридесет и осем часа.

След срещата ми с Корморан се снабдих с нов и го използвах, за да се обадя на Сам Пинкертън в „Уошингтън Поуст“.

Със Сам се запознахме в гимнастическия салон, който и двамата посещавахме. Той се увличаше по японските бойни изкуства, докато аз само се боксирах, но все пак тренирахме заедно. Станахме спаринг-партньори, а понякога изпивахме и по едно заедно. Затова нямаше нищо странно да му звънна и да го попитам има ли нещо против, след работа да се видим на чашка.

През остатъка от следобеда преследвах сянката на Тони Никълсън и отново не стигнах доникъде.

После, малко след пет, поех по Луизиана авеню, през Кълъмбъс Съркъл, за да се срещна със Сам.

Седнахме за по една бира и поведохме непринуден приятелски разговор. Поговорихме си за децата, разменихме мисли за провала на бюджета за училищата във Вашингтон. Дори и времето изкоментирахме. Беше приятно да седя спокойно и поне за малко да водя почти нормален разговор. Напоследък дните ми бяха прекалено запълнени, за да имам време за обичайните житейски радости.

На втората бира нещата се разгорещиха и разговорът стана малко по-целенасочен.

— И така, какво се мъти при вас тези дни? — попитах го аз.

Той се облегна назад и наклони глава към мен.

— Тази среща само начало ли е?

— Да. Зает съм с един случай и се опитвам да разбера накъде духа вятърът там.

— Имаш предвид там ли? — Той махна с ръка в посоката към Белия дом, който бе основното му занимание и се намираше само на няколко преки от бара. — За законите ли ще говорим, или за нещо друго? Струва ми се, че вече зная отговора.

— Нещо друго — подметнах неясно аз.

— Предполагам, че нямаш предвид нещо, свързано с шестдесетия рожден ден на президента?