Джеймс Паттерсон - Високи залози

Мястото на срещата беше добре подбрано, далеч от Западното крило на Белия дом и от всички онези очи и уши, които трябваше да бъдат старателно избягвани при тайните срещи.

Когато се появи там, Рийс завари затворени вратите на вътрешния кабинет. Дан Корморан, шеф на специалните служби към Белия дом, пазеше отвън заедно с още двама агенти, отдалечени малко по-нататък в двете посоки на коридора.

Рийс влезе вътре. Корморан го последва и затвори след себе си тежката дървена врата.

— Сър? — заговори Рийс.

Вицепрезидентът Уолтър Тилман стоеше с гръб към тях в отдалечения край на кабинета. Редицата от прозорци отразяваха блясъка от запалените с половин мощност глобуси върху изкусно изработения полилей. Няколко модела на кораби в стъклени витрини напомняха за историческото значение на сградата. Този кабинет е принадлежал на генерал Пършинг през Втората световна война.

Тилман се обърна и заговори:

— Имаме ситуация, Гейб. Ела и седни тук. Нещата не са добре. Всъщност трудно мога да си представя как биха могли да са по-зле.

Агент Корморан излезе напред и застана очаквателно до вицепрезидента. Беше странен ход и стомахът на Рийс се присви. Гейбриъл беше началник на кабинета — и имаше много малко неща, които Специалните служби би трябвало да узнаят преди него. Но при този случай очевидно знаеха. За бога, какво ставаше тук? И на кого се бе случило?

Вицепрезидентът кимна на Корморан да говори.

— Благодаря ви, сър. Гейб, ако запазя това, което сега смятам да кажа, за себе си, вероятно може да се окачестви като престъпление. Трябва да го узнаеш преди аз…

— Просто изплюй камъчето, Дан.

Гейб Рийс доста харесваше Корморан, но не и начина, по който превишаваше правомощията си. Тилман ги бе довел и двамата в Белия дом. Заедно бяха още от дните, когато той беше сред политическите лидери във Филаделфия, така че сега имаха по-голяма свобода на действие. Само дето винаги изглеждаше, че Корморан си позволяваше малко повече, отколкото беше редно според Рийс.

— Чувал ли си някога името Зевс да се споменава във връзка с нашата работа? — попита агентът. — Зевс , като гръцкия бог.

Рийс се замисли за кратко. Специалните служби редуваха периодично кодовите имена за всички защитени персони, но това със сигурност не му беше познато. Което пък автоматично означаваше, че не трябва да е познато и на по-високопоставените. Поклати глава.

— Не мисля, че съм го чувал. Трябва ли да ми е известно?

Корморан не отговори на въпроса, а просто продължи:

— През последните шест месеца имаше няколко случая на изчезване на хора из цялата средна част на Атлантическото крайбрежие. Предимно жени, но има и няколко изчезнали мъже, като всичките са от определена професия, ако следиш мисълта ми, за което съм сигурен. Доскоро нищо не ги свързваше.

— Доскоро — заключи Рийс гласно. — Какво става, по дяволите?

— Разузнавателният ни отдел прихвана три отделни разговора, свързани с този псевдоним Зевс , които имаха връзка с три отделни случая. Снощи отново се появи, но този път заради едно регистрирано убийство. — Последва пауза за подсилване на впечатлението от казаното. — Всичко това е секретно, разбира се.

Рийс усети как търпението му бързо започна да се изчерпва.

— Какво общо има това с вицепрезидента? Или с президента — след като ме извикахте така спешно? Не съм сигурен дори трябва ли да водим този разговор.

Тогава Тилман заговори и, както обикновено, без да се церемони.

— Този Зевс, който и да е той, има някаква връзка с Белия дом, Гейб.

— Какво? — Рийс мигом скочи от стола си. — Каква връзка? Какво говориш всъщност? Какво става тук, по дяволите?

— Не знаем — призна Корморан. — Това е първата част от шибания проблем. Втората е да се предпази администрацията от него, който и да е той.

— Твоята работа е да охраняваш президента и вицепрезидента, а не цялата администрация — скастри го Рийс, внезапно повишил тон.

Корморан не трепна. Остана си както беше, с ръце, скръстени пред гърдите.

— Моята работа е да проучвам и предотвратявам всяка потенциална заплаха…

— Млъкнете и двамата! — кресна им Тилман. — Ще разсъждаваме заедно или тази среща веднага ще бъде прекратена. Ясно ли е? И на двамата?

— Да, сър — отговориха му в един глас.

— Дан, вече зная какво мислиш. Гейб, искам честното ти мнение. Не съм съвсем сигурен дали трябва да прикрием всичко това. Много лесно би могло да се обърне срещу нас, защото сега не става дума само за мъмрене или плясване през ръцете. Не и при този Конгрес. Не и при активността на пресата. И със сигурност не, ако действително е свързано с убийство.