Джеймс Паттерсон - Високи залози

Разбира се, че имаше още много и най-различни неизяснени подробности, от онези, които с месеци поддържат интереса на медиите. Сякаш за разнообразие, някои от тях започнаха още сега да излизат наяве. Доктор Карбъндейл ми позвъни, докато се прибирах у дома с колата. Бри се връщаше със своя автомобил.

— В токсикологията не откриха отрова в Каролайн — съобщи ми доктор Карбъндейл. — Нито някакви наркотици. Само нивото на алкохол е било незначително повишено, 0,7. По време на смъртта си е била леко пийнала.

— Значи Каролайн не е била упоена с наркотици, нито отровена. Това не ме изненада. А какво може да се каже за другите възможни причини? — попитах доктор Карбъндейл.

— Все повече се уверявам, че това ще остане въпрос без отговор. Всичко, което мога да направя, е да изключа някои възможности. Няма начин да се установи със сигурност например дали е била пребита до смърт или удушена, или…

Внезапно млъкна.

Думите изскочиха от устата ми като горчива жлъч.

— Или направо накълцана с дробилката за дърва.

— Да — процеди тя с усилие. — Но има още нещо, което трябва да ти кажа.

Стиснах зъби. Искаше ми се да цапардосам някого с юмрука си. Но трябваше да я изслушам докрай.

— Изолирахме фрагменти от останките. Има някакви белези от ухапвания преди настъпването на смъртта.

— Белези от ухапвания? — Огледах се къде да паркирам колата. — Ухапвания от човек ?

— Мисля, че са от човек, но засега не мога да съм напълно сигурна. Ухапванията могат да изглеждат доста подобни на охлузванията, дори и при най-добри условия за изследване. Ето защо ще се консултирам със съдебен зъболекар. Сега работим само с фрагменти от кости, където са запазени малко от тъканите, затова мога само да предполагам…

— Ще позвъня отново — прекъснах я аз.

Изтеглих колата в дясното странично платно на Пенсилвания авеню и оставих шофьорите да надуват клаксоните, докато ме задминават. Дойде ми прекалено — несправедливостта, жестокостта, извращенията, всичките тези неща, с които обикновено много добре се справях.

Отметнах глава назад и се загледах в тавана на автомобила. Или в господ. Как бе възможно това да се случи? После отпуснах глава върху волана и заплаках. И докато стоях така, прошепнах една молитва за Каролайн, която не е имала никого до себе си, когато най-много се е нуждаела от помощ.

Еди Тучи знаеше, че този път здраво се бе издънил. Невероятно! Страхотна грешка се оказа да повери тази работа — или каквато и да е задача — на племенника си Джони. Неслучайно го наричаха Джони Нервака. Сега бе изчезнал безследно и Еди прахоса последните три дни в очакване адът да се отприщи.

При все това, не му направи кой знае какво впечатление, когато светлините в бара му угаснаха веднага, след като затвори в сряда вечерта. Сградата се рушеше, заедно с всичко наоколо. Постоянно ставаха някакви аварии.

Заключи чекмеджето на касата и излезе иззад бара в мрака. Премина през въртящата се врата в задната стая. Там, върху стената, имаше кутия с бушони. Трябваше да ги намери.

Но Еди не стигна до тях.

За миг, в непрогледната тъмнина, една торба се нахлузи на главата му. В същото време някой силно го удари отстрани в дясното му коляно. Преди да падне, Еди чу как коленната му става изхрущя и простена от болка.

Продължи да стене. Някой го стисна през врата в мъртва хватка, докато друг му завърза глезените. Не можеше да се съпротивлява, нито веднъж не успя да удари нападателите. Просто застина, с вързани ръце и нозе.

— Мръсни шибаняци! Ще ви убия. Чувате ли ме? Чувате ли ме?

Очевидно не го чуха. Завлякоха го до голямата маса в дъното и закопчаха за дървените й крака ръцете му с белезници. Еди се опита да се освободи от белезниците, но те само още повече се впиха в китките му. Дори и да успееше да се отскубне, коляното май никога повече нямаше да му се подчинява. Вече бе сакат.

Тогава един кран беше завъртян — докрай.

За какво бе всичко това?

Когато смъкнаха торбата от главата му, светлините отново бяха включени. Това беше добре…

Е, всъщност не съвсем. Еди видя две физиономии, надвесени над неговата — на бял мъж и на друг с по-тъмна кожа, може би пуерториканец. Бяха облечени точно като за това предградие, но късо подстриганите им коси и начинът, по който действаха, ги издаваха, че са от военните или от агенциите за проследяване, или са служили и на двете места.

Сега Еди наистина се изплаши. Издънката на племенника му очевидно бе довела до последици, които бяха извън контрола му.