Джеймс Паттерсон - Високи залози

Убийство? Мили боже , помисли си Рийс.

Прокара ръка през косата си, която бе започнала да посребрява още откакто навърши двадесет и пет.

— Сър, не съм сигурен дали един прибързан отговор на подобен въпрос ще е във ваш интерес или в интерес на президента. Това да не е някакъв слух? Има ли неоспорими факти, които да го потвърждават? Какви са фактите? Президентът вече запознат ли е?

— Проблемът е, че знаем много малко в този критичен момент. По дяволите, Гейб, какво ти подсказва интуицията? Зная, че имаш мнение. А президентът не знае. Само ние сме наясно.

Тилман много го биваше с интуицията и беше прав: Рийс вече имаше мнение.

— В никакъв случай не можем да си позволим публичност, равносилно е да забием камбана, която после не можем да заглушим. Трябва да открием сами каквото можем, при това за много кратък срок. Да кажем — два или три дни. Освен ако вие, сър, не разпоредите нещо друго — додаде Рийс заради агент Корморан. — Но ще се нуждаем и от стратегия за измъкването ни. Нещо, което да ни дистанцира, когато и ако изскочи някаква история, преди да сме готови.

— Съгласен съм, сър — намеси се Корморан. — Сега действаме съвсем на тъмно, а това е неприемливо.

Тилман пое дълбоко дъх, което за Рийс беше знак за примирение и съгласие.

— Искам двамата да работите върху това. Обаче никакви телефонни разговори и, за бога, никакви имейли. Дан, можеш ли да ми гарантираш, че абсолютно нищо няма да бъде доведено до знанието на кризисния център?

— Мога, сър. Ще трябва да поговоря с неколцина от хората си. Но ще остане в тайна. Поне за известно време.

— Гейб, ти спомена нещо за стратегия за измъкване?

— Да, сър.

— Мисли всеобхватно, за всичките възможни сценарии. Предвиди всичко. Наистина имам предвид всичко .

— Ще го направя, сър. Вече трескаво обмислям нещата…

— Добър си в това. Някакви други въпроси?

Рийс вече бе започнал да претърсва паметта си за исторически или юридически прецеденти, повече по навик, отколкото заради нещо друго. Тук не ставаше въпрос за лоялност. Сдържаше се единствено заради странната ситуация. Господи, ами ако наистина съществува сериен убиец, свързан с Белия дом? Какъвто и да е убиец?

— Сър, ако се разчуе за това, какво ще попречи на някой друг — пази боже, репортер — да го раздуха?

Корморан, изглежда, се засегна, но остави вицепрезидентът да отговори.

— Това е секретна служба, Гейб. Тук не говорим за открити разузнавателни източници. — Корморан се отпусна, а Рийс се напрегна. — Но не разчитам и на такава застраховка — продължи вицепрезидентът. — Искам всичко да бъде свършено бързо, господа. Бързо, чисто и докрай. Нуждаем се от някакви реални факти. И от яснота . Трябва да открием кой е този Зевс и какво е направил, а после да се справим с това все едно нищо не се е случило .

Ударите следваха един след друг, все по-съкрушителни. През последните шест месеца Каролайн е живяла във Вашингтон, но нито един път не се е опитала да се свърже с мен. Обитавала е приземен апартамент в английски стил край Сиуърд Скуеър — на по-малко от километър и половина от къщата ни на Пета улица. Сигурно съм минавал десетки пъти покрай нейната сграда.

— Имала е добър вкус — отбеляза Бри, като огледа малката, но стилно обзаведена всекидневна.

Мебелите и украшенията издаваха азиатско влияние заради изобилието от тъмно дърво, бамбук и добре поддържаните растения. Върху лакирана масичка край предната врата бяха оставени три речни камъка, на единия от които беше издълбана думата Спокойствие .

Не знаех дали е ирония, или по-скоро напомняне. Апартаментът на Каролайн беше последното място, където бих искал да бъда в момента. Не бях готов за това.

— Хайде да се разделим — предложих на Бри. — Така по-бързо ще претърсим апартамента.

Започнах от спалнята, като продължавах да се питам: Коя си била ти, Каролайн? Какво се е случило с теб? Как е било възможно да умреш така?

Едно от първите неща, които привлякоха вниманието ми, беше малкото кожено тефтерче върху масичката до леглото. Като го взех, на пода изпаднаха две визитни картички.

Вдигнах ги и видях, че и двете бяха на лобисти от Капитолия — макар че само фирмите им ни бяха познати, но не и имената на притежателите.

Половината от страничките в тефтерчето бяха празни; другите бяха изписани с поредици от букви, за датите от началото на годината до два месеца напред. Веднага ми направи впечатление, че всяка поредица съдържаше по десет букви. Последната записана беше от около две седмици преди смъртта на Каролайн — SODBBLZHII. С десет букви.