Джеймс Паттерсон - Високи залози

— Веднага тръгвам.

— И още нещо…

Малко ми оставаше да прекъсна връзката, толкова бях сломен.

— Какво има?

— Мисля, че не бива да отиваш сам.

С пълна газ и с включена полицейска сирена почти през цялото време, успях само за час и половина да сляза на юг до Ричмънд. Бри дойде с мен.

Отделът за съдебна медицина се помещаваше в нова сграда на Маршал стрийт. Дейвис бе уредил да ни посрещне детектив Корин Фелоус от отдела по криминални разследвания към щатската полиция на Вирджиния.

— Колата е откарана на нашия паркинг в главното управление на шосе номер едно — съобщи ни Фелоус. — Иначе всичко останало е тук. Останките са на долния етаж в моргата. А целият доказателствен материал е в лабораторията на този етаж.

Пак отново тази ужасна дума. Останки.

— Какво събрахте? — попита го Бри.

— Патрулиращите пътни полицаи са открили в багажника на кола женски дрехи и малка черна чантичка, увити в одеяло. Ето. Донесох ви това за оглед.

Подаде ми шофьорска книжка, в полиетиленова калъфка, издадена в Роуд Айланд. Единственото, което отначало разпознах, беше името на Каролайн. Момичето на снимката ми се стори много красиво, приличаше на танцьорка, особено с пуснатата коса и високото чело. И големите очи — тях също си ги спомнях.

Очи, големи като небето. Това все повтаряше брат ми Блейк. Сякаш и сега го виждах да се поклаща на въртящия се стол на верандата си на Пета улица и да избухва в смях всеки път, когато тя примигне към него. Беше влюбен в това малко момиченце. Всички бяхме. Сладката Каролайн.

А сега и двамата ги нямаше. Брат ми заради наркотиците. А Каролайн? Какво се бе случило с нея?

Върнах шофьорската книжка на детектив Фелоус и го помолих да ни обясни къде се намира отделът, който води разследването. Ако трябваше да преровя всичко докрай, не биваше повече да оставам тук.

Съдебният лекар, доктор Ейми Карбъндейл, ни посрещна на долния етаж. Стиснахме си ръцете — нейната бе малка и все още студена от латексовите ръкавици, които бе носила доскоро. Изглеждаше много млада за тази работа, може би наскоро навършила тридесет, и леко неуверена какво да прави с мен, какво да ми каже.

— Доктор Крос, запозната съм с работата ви. Много, много съжалявам за вашата загуба — отрони тя с едва чут шепот, издаващ симпатия и уважение.

— Ще ви бъда благодарен, ако само ме запознаете с фактите — казах й аз.

Тя си нагласи очилата със сребърна рамка, за да й са по-удобни.

— Въз основа на пробите, които взех, очевидно се касае за раздробяване до деветдесет и шест процента. Все пак няколко пръста са оцелели и така успяхме да снемем отпечатъци, за да ги сравним с другите данни, получени с помощта на шофьорската книжка.

— Извинете ме — раздробяване ли казахте? — Никога дотогава, през целия си живот, не бях чувал тази дума.

Доктор Карбъндейл събра смелост да ме погледне право в очите.

— Разполагаме с всички основания да вярваме, че е бил използван някакъв апарат за разрязване… Нещо като дробилка за дърва.

Дъхът ми секна. Усещах думите й като заседнали в гърдите си. Дробилка за дърва? После, съвсем машинално, ми хрумна: а защо са запазили дрехите й и шофьорската книжка? Като доказателство за идентичността на Каролайн? Като сувенир за убиеца?

Доктор Карбъндейл продължи да говори:

— Ще съставя пълна токсикологична картина, както и ДНК профил, а накрая, разбира се, ще проверим за частици от куршуми или други метални обекти. Ала истинската причина за смъртта ще остане трудна за доказване, ако не и невъзможна.

— Къде е тя? — попитах, мъчейки да се съсредоточа. Къде бяха останките на Каролайн?

— Доктор Крос, сигурен ли сте, че точно сега е моментът…

— Сигурен е — намеси се Бри. Тя знаеше от какво се нуждаех и затова посочи към лабораторията. — Пуснете ни да влезем. Моля ви, докторе. Тук всички сме професионалисти.

Последвахме доктор Карбъндейл през двете въртящи се врати в залата за аутопсии, напомняща на бункер със сивия си бетонен под и стените, изпяло покрити с фаянс, с камери и прожектори по тавана. Навсякъде се забелязваха обичайните умивалници и приспособления от неръждаема стомана. Една бяла торба за телесни останки бе оставена върху намиращите се наблизо маси, бляскави като сребро.

Веднага забелязах нещо много странно. И нередно.

Торбата с тялото бе издута по средата, а в краищата беше плоска. Бях ужасен от гледката по начин, който не можех да си представя преди това.