Джеймс Паттерсон - Високи залози

Първото, което ми хрумна, беше, че са шифровани телефонни номера.

И ако на този етап все още продължавах да си задавам въпроса защо , то беше само за да отложа неизбежното заключение. След като прерових големия й гардероб от палисандър, вече не се съмнявах как племенницата ми е могла да си позволи този красив апартамент и всичко в него.

Горните чекмеджета бяха препълнени с бельо от всякакъв вид, който можех да си представя, а аз имах добро въображение. Както трябваше да се очаква, имаше най-вече дантелено и сатенено бельо, но не липсваше и кожено, със или без капси, латексово, гумено — всичко това спретнато сгънато и подредено. Вероятно по начина, на който е била научена от майка си да си прибира дрехите, още докато е била малка.

В долните чекмеджета намерих солидна колекция от каиши и вериги, предмети за пъхване в отвори, секс играчки и приспособления, за някои от които можех само да гадая как се използват, докато си блъсках главата за предназначението им.

Поотделно взето, всичко, което открих, не би изглеждало много впечатляващо. Но събрано накуп, твърде бързо ме депресира.

Заради това ли Каролайн се е преместила във Вашингтон? И това ли бе причината да умре по този начин?

Влязох във всекидневната като в мъгла, не бях сигурен дали имам сили за разговор. Заварих Бри седнала на пода до една отворена кутия, с няколко снимки в ръка.

Тя вдигна една към мен, за да я огледам.

— Мога навсякъде да те позная — каза ми тя.

Беше снимка от някакъв уличен фотограф, на която бяхме аз, Нана и Блейк. Помнех дори датата — 4 юли 1976 г., през лятото, когато се навършиха двеста години от обявяването на независимостта на Съединените щати. На снимката брат ми и аз бяхме със сламени шапки с червени, бели и сини ленти. Нана изглеждаше невероятно млада и толкова красива.

Бри застана до мен, още загледана в снимката.

— Тя не те е забравила, Алекс. По един или друг начин Каролайн е знаела кой си. Заради това се чудя защо не се е опитала да се свърже с теб, след като се е преместила във Вашингтон.

Снимката не бе моя собственост, но въпреки това я прибрах в джоба си.

— Не мисля, че е искала да бъде намерена — отвърнах. — Не и от мен. Нито от някого, когото е познавала. Била е компаньонка, Бри. От висока класа. От тези, дето правят всичко, което поиска клиентът.

Когато се върнах в офиса, кипящ от дейност и гъмжащ от шум, ми позвъни детектив Фелоус от Вирджиния. Съобщи ми, че отпечатъците от пръсти по откраднатата кола принадлежат на Джони Тучи от Филаделфия.

Набързо проверих за връзки между фактите — от Фелоус във Вирджиния до един мой приятел в централата ФБР във Вашингтон, в техния офис във Фили и агент Кас Мърдок, която ми предостави още едно парче от пъзела: Тучи бил познат на полицията като третостепенен член на мафиотската фамилия Мартино.

От тази информация имах двойна полза, понеже представляваше конкретна насока, открита толкова рано при разследването на случая, и освен това подсказваше, че е възможно шофьорът и убиецът да не са едно и също лице. Вероятно Тучи беше замесен в нещо по-голямо, за което може би дори не подозираше.

— Имаш ли някакви предположения какво е търсил Тучи тук? — попитах агент Мърдок. Бри и аз я слушахме през високоговорителя.

— Бих казала, че той е бил преназначен или се е издигнал в организацията. Започнал е да поема по-големи задачи, изискващи повече отговорност. Бил е арестуван, но никога не е излежавал присъда.

— Колата е била открадната във Филаделфия — напомни Бри.

— Значи излиза, че е действал от дома, като трябва да се наблегне на това, че говорим в минало време. Предполагам, че най-вероятно вече е мъртъв. Нещо напълно закономерно след подобна издънка, каквато , по дяволите, се е случила на магистрала I-95.

— Какво можеш да ни кажеш за възможни клиенти във Вашингтон? — попитах. — Има ли там фамилията Мартино някакъв законен бизнес?

— Не ми е известно — отговори Мърдок. — Но очевидно имат там свой човек. Джони Тучи е прекалено дребна риба, за да се заеме сам с това. Нищо чудно да се окаже, че си е мислел, че е извадил голям късмет с този ангажимент. Какъв задник.

Прекъснах връзката с Мърдок и веднага се заех да нахвърля няколко бележки и да осмисля това, което тя ни съобщи. За нещастие всеки нов отговор повдигаше нов въпрос.

Едно обаче ми изглеждаше съвсем ясно. Това вече не беше обикновено убийство и не беше индивидуален акт. Вероятно бе замесен някакъв садистичен сексманиак, но можеше и да се окаже само прикритие? Или и двете?