Джеймс Паттерсон - Високи залози

Тимоти О’Нийл бил момче на повикване, двадесет и три годишен, който по времето на изчезването си живеел с родителите си в Спринг Вали. Потеглил от къщи към десет вечерта на 29 май и никога не се завърнал.

Всъщност не очаквах изведнъж пред очите ми да се очертае цялата схема. Повече ми напомняше на струпването на копа от сено. Утре щяхме да започнем да търсим иглата в него.

Това означаваше да се свърши много работа намясто, за да се проследят нишките на случаите, описани във всяка от тези сиви канцеларски папки. Дори само един от тях да има връзка с убийство на Каролайн, пак щеше да е голям пробив. Това бе едно от убийствата, които ме караха да се питам защо продължавам да се занимавам с тези неща, година след година… Знаех, че на някакво ниво съм пристрастен към преследването, но често си мислех, че ако разбера защо, тогава няма да се нуждая от него толкова силно и дори може да върна полицейската си значка. Това обаче не се случваше, а по-скоро точно обратното.

Дори и ако Каролайн не беше моя племенница, аз пак щях да вися на тавана си до два през нощта, приковал втренчен поглед в това ужасно табло. Решен да открия кой е убил нея, а може би и тези млади хора — и защо.

Останки.

Проста дума или може би концепция, която не можех да си избия от главата, нямаше как да забравя, дори и да исках.

Тази нощ заспах трудно и също така трудно се събудих. Опитвах се да се измъкна от примката на съня, докато закусвах с Нана, Бри и децата, но когато излязох от къщата, още не бях напълно разсънен. А това не вещаеше нищо добро, ако човек вярва в подобни неща.

За днес имах един ангажимент, който трябваше да изпълня — срещата ми с Марсела Уийвър. Преди три години разбиването на бизнеса й с високоплатени компаньонки беше най-крещящото заглавие по първите страници на всичките най-четени вестници, с което тя си спечели прякора „Мадам Белтуей“ 1 1 Белтуей е околовръстното шосе на Вашингтон. Тук смисълът е, че нейният бизнес обхваща цялата столица. Няма нищо общо с проститутките по магистралите. — Б.пр. . Списъкът с предполагаемите й клиенти никога не бе публикуван, но все още има влиятелни мъже, които не спят спокойно.

Оттогава тя се съвзе бързо и подобно на бившата съдържателка на публични домове Хайди Флайс, която стана телевизионен журналист, Марсела Уийвър участваше в популярно радиошоу и имаше два бутика за скъпо бельо. Говореше се, че хонорарът й в шоуто е пет хиляди долара. На час.

Но аз не се интересувах от това. Исках само мнението й за евентуалните убийства на компаньонки. След като се съгласих да присъства адвокатът й, тя склони да се срещнем в нейния апартамент.

Мястото беше разкошен мезонет, недалеч от булеварда „Дюпон Съркъл“ в Северозападен Вашингтон. Самата тя ми отвори вратата, облечена в наглед обикновени, но елегантни скъпи джинси и черен пуловер от кашмир. Носеше още диамантени обици и кръст, обсипан с диаманти.

— Как да ви наричам? Детектив или доктор Крос? — попита ме тя.

— Детектив, но съм впечатлен, че попитахте.

— Предполагам, че старите навици умират трудно. Винаги съм била много внимателна и съм проучвала всички, с които ще се срещам. — Усмихна се леко, приятелски, по-непринудено, отколкото очаквах от нея. — Влезте, детектив.

Във всекидневната ме представи на адвоката си Дейвид Шупике. Познавах го от няколко съдебни процеса, нашумели в града. Строг, намусен, оплешивял, олицетворение на стар ерген. Лесно бе да си представиш защо се е срещнал с Марсела.

Тя ми наля „Пелегрино“ във висока чаша и се настанихме на кожения диван, откъдето се откриваше гледка към целия град.

— Нека първо изясним това. — Плъзнах по масичката за кафе една от снимките на Каролайн. — Виждали ли сте я преди?

— Не отговаряй, Марсела. — Адвокатът понечи да ми върне фотографията, но госпожа Уийвър го спря. Вгледа се в снимката, след което му прошепна нещо на ухото и той кимна.

— Не я познавам — заяви тя. — Но трябва да ви кажа, че каквото и да ми струва, ако я познавах, нямаше да се вслушам в съвета на Дейвид. Наистина искам да помогна, ако мога.

Стори ми се искрена и реших да й повярвам.

— Опитвам се да разбера за кого е работила Каролайн, когато е била убита. Питам се дали можете да ме насочите нанякъде — добавих аз.

Докато обмисляше какво да каже, тя подви малките си боси ходила на дивана.

— Колко наем е плащала?

— Около три хиляди долара на месец.

— Е, това със сигурност не може да се изкара на улицата. Ако вече не сте го направили, проверете дали има профил в някоя от агенциите. Сега почти всички може да се открият в интернет. Макар че ако действително е била от висока класа, търсенето й може да се окаже доста трудно.