Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Хектор взе пистолета от ръката й и извади пълнителя. Изхвърли патрона от цевта. После прегърна жена си през раменете.

— Сега вече свърши — рече той. — Свърши, при това добре. Грейс и Кайла са свободни, ние също.

Хейзъл зарови лице в гърдите му, за да не гледа как Тарик и двамата стражи приближават. Те увиха Адам и чувала в платното и вързаха здраво вързопа с найлоново въже. Отнесоха го до палубата и го хвърлиха в кипналата бяла диря на кораба. Той изчезна безследно.

Разрушителят„Манила Бей“ пресрещна флотилията на трийсет морски мили извън териториални води. Гласът на капитан Ендрю Робинс бе изпълнен с изумление, когато се обади по радиото:

— „Златната гъска“, тук е „Манила Бей“. Капитан Стамфорд там ли е?

— Здрасти, Анди, обажда се Сирил Стамфорд.

— Радвам се да ви чуя отново, сър. Получихме съобщения за някакви неприятности в Аденския залив. По-конкретно, на едно място на име Ганданга.

— Разказвай, Анди! За какво става дума?

— Добре, сър, особено щом не сте пострадали вие. Малко се безпокоях за вас.

Последва пауза.

— Виждам, че си имате компания.

— Адски шантава работа, Анди. Тези приятели направо ми се лепнаха. Изглеждат като изгубени.

— Колко са на брой, сър?

— Деветнайсет при последното преброяване.

— Имам заповед да оказвам съдействие на всеки кораб, излязъл от Аденския залив и нуждаещ се от помощ.

— В такъв случай ги предавам на теб, Анди, а аз продължавам по пътя си.

— При предишната ни среща не казахте ли, че пътувате към Джеда в Саудитска Арабия, капитан Стамфорд?

— Промяна в плана, Анди. Собствениците така и не могат да решат къде да ме пратят. Сега трябва да заобиколя нос Добра надежда.

— Изглежда, че слуховете за неприятности в Ганданга са преувеличени. Последните сателитни данни показват, че заливът е съвсем пуст.

— Което за пореден път ни доказва, че не бива да вярваме на всичко чуто, Анди.

— Да запишем ли точка за момчето ви Боби?

— Бог да те благослови, Анди Робинс!

— Спокойно море и попътен вятър, чичо Сирил!

Следдълги разисквания между Хейзъл, Хектор и Пади се стигна до решение да се отърват от уличаващото оборудване на борда на „Златната гъска“, независимо от цената му. Оръдията бяха демонтирани от платформите им и заедно с всички амуниции бяха изхвърлени в басейна Маскарена на дълбочина над километър и половина. Трите амфибии ги последваха с отворени кули и люкове.

След като се отърва от този товар, „Златната гъска“ спря недалеч от пристанището на Дар ес Салам и стовари на брега 146 души. Всеки от тях беше облечен цивилно и носеше тлъст чек, платим от Банковата корпорация на Хонконг и Шанхай. Бърни и Голямата Нела Восло ги чакаха на летището, за да ги откарат до Катар. Там те се пръснаха по целия свят с пътнически полети. Пади все още не беше в състояние да пътува и остана на борда със своята самоназначила се руска болногледачка. Продължиха на юг до Кейптаун, където ги очакваше боингът. Той откара Пади и Настя до Москва; Настя искаше да получи одобрението на майка си за онова, което бяха намислили двамата.

Хектор и Хейзъл прекараха седмица в имението Дункелд, за да дегустират най-новото вино на чичо Джон и да изразят подкрепата и съчувствието си за загубата на любимата му сестра Грейс. Когато научи, че сметките са уредени и че Хейзъл лично е изпълнила екзекуцията, Джон се възстанови напълно. Самолетът се завърна от Москва и откара Хектор и Хейзъл обратно в Хюстън.

По време на полета обсъдиха какво да правят със съдържанието на дипломатическото куфарче на Адам Типоо Тип. Накрая решиха, че ако средствата могат да бъдат изтеглени от банковите сметки с паролите и кодовете, те трябва да бъдат върнати на законните им собственици. Щом се върнаха в Тексас, направиха първия опит. Най-напред откриха сметка в Швейцария. После Хектор влезе в интернет и използва познанията си по арабски, за да въведе името и паролата на сметката на Адам в Централната банка на Ислямска република Иран.

— Мамка му! Работи! — възкликна той, когато файловете се отвориха с чудодейна скорост на екрана.

— Не ругай, скъпи — сгълча го Хейзъл. — На лош късмет е.

Хектор посочи баланса на банковата сметка.

— Мислиш ли, че осемстотин петдесет и седем милиона долара са лош късмет?

— Ще станат, освен ако не ги прехвърлиш в швейцарската сметка.

— Задръж дъх и се моли — каза той и набра инструкциите. — Почва се!