Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Защо това куфарче е още у него? Вземи му го — нареди Хектор.

— Ключалката на веригата е с комбинация — отвърна Тарик. — Не казва каква е. Не можем да я свалим.

— Тогава му отрежи ръката в китката, Тарик. Веригата ще се изхлузи без проблем от чуканчето — нареди Хектор. — Използвай бойния си нож.

Тарик се наведе над арабина, извади ножа си и хвана ръката му. Адам изквича като прасе, на което му прерязват гърлото.

— Не! Недей c ножа. Ще ви дам куфарчето.

Постави го в скута си и с треперещи пръсти набра комбинацията на ключалката. При втория опит веригата се освободи от китката му. Адам запълзя по палубата и поднесе с две ръце куфарчето на Хектор.

— Двамата с теб можем да се спазарим — изхлипа той. — Знам, че държиш на думата си, Хектор Крос. В това малко куфарче има интернет кодове и пароли за сметки в двайсет и шест банки по целия свят, по които има почти два милиарда долара. Можем да си ги поделим. Освободи ме и можеш да вземеш половината пари.

— Тези пари не са твои. Откраднал си ги от хората, чиито кораби и стоки си ограбил.

— Тогава вземи всичко — замоли се Адам. — Два милиарда долара! Всеми ги, само ме пусни.

— Да! Ще взема всичко, Адам — кимна Хектор. — И ще те пусна на Иблис, на злия джин. Той те очаква. Вземи куфарчето, Тарик.

Арабинът зарева и се опита да се съпротивлява, вкопчвайки се във веригата. Тарик обърна ножа и го удари с дръжката в слепоочието. Адам пусна веригата и се хвана с две ръце за главата. Тарик подаде дипломатическото куфарче на Хектор. Той го остави настрана и съсредоточи вниманието си върху жалката отрепка в краката си.

Адам, ти си извършител на безбройни пиратски набези, изнасилвания и убийства. Дори по силата на шериата, който твърдиш, че почиташ, всички тези действия са углавни престъпления. Доказано си виновен. Една от жертвите ти обаче беше млада жена на име Кайла Банок. Ти я изнасили и измъчва без капка милост. Накрая уби Кайла и баба й Грейс Нелсън, като нареди на слугите си да ги обезглавят. След това изпрати двете глави на Хейзъл Крос с подигравателно съобщение. Хейзъл Крос, която е дъщеря на Грейс Нелсън и майка на Кайла Банок, сега стои пред теб и настоява за възмездие.

Адам вдигна глава и зяпна Хейзъл. По бузата му се стичаше кръв от удара, който му бе нанесъл Тарик. Той плачеше и сълзите се смесваха с кръвта и капеха по бялата му роба.

— Майката на Кайла Банок стои пред теб — тихо продължи Хектор. — Тя настоява за правото си за възмездие, дадено й по силата на шериата. Живот за живот.

— Моля ви! — събра ръце в шепи Адам и ги протегна към Хейзъл като просяк. — Това беше мой дълг. Направих само онова, което бе мой дълг към Аллах и предците ми. Моля ви, разберете. Моля ви, имайте милост!

Хектор погледна към Тарик и кимна. В краката на Тарик имаше навито топ платно. Той го разви и го постла на палубата. Двамата служители на „Кросбоу“ донесоха тежък чувал с пясък и го поставиха в центъра на платното.

— Застани на платното и легни с глава в чувала — нареди Хектор.

— Не! — изграчи Адам. — Дадох ти парите. Платих кръвния дълг по силата на шериата и ти го прие. Трябва да ме пуснеш.

Хектор извади пистолета си от кобура и го подаде с дръжката напред на Хейзъл. Тя го взе, вкара патрон в цевта и насочи дулото към палубата. Хектор отиде до коленичилия Адам.

— Милост! — изпищя пленникът. — Моля ви, милост.

Хектор хвана китката му и без никакво усилие изви ръката зад гърба му и го вдигна на крака. Поведе го към разстланото платно и го просна по корем върху него.

— Пъхни главата си в чувала — тихо му нареди той. — Пясъкът ще спре куршума, след като излезе от черепа ти. След това чувалът ще послужи за тежест, когато те хвърлим в морето.

Адам изкрещя нечленоразделно. Хектор го натисна надолу, докато крясъкът му не се заглуши от чувала. После погледна към Хейзъл.

— Готова ли си? — попита той и тя кимна.

Плачеше безмълвно. Пристъпи напред, застана до

Хектор и насочи пистолета към главата на Адам, но раменете й се тресяха и оръжието трепереше в ръцете й. Тя го вдигна и насочи дулото към небето. Клатеше глава и се мъчеше да си поеме дъх, сякаш се давеше. Настя Воронова остави Пади и отиде при нея. Постави нежно ръка на рамото й.

— Аз ще го направя вместо теб, Хейзъл. Обучена съм за това, а ти не си — каза тя.

Хектор отново поклати глава.

— Не — прошепна тя. — Това е мой дълг пред Бог, пред майка ми и дъщеря ми.

Свали пистолета и се прицели в тила на Адам. Ръцете й изведнъж станаха стабилни като скала и тя спря да хлипа. Стреля само веднъж. След гърмежа се възцари тишина, нарушавана единствено от боботенето на двигателите.