Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Хектор свали кислородната маска от лицето на арабина, затвори вентила и закачи бутилката на колана си.

— Кой си ти? Какво ще правиш с мен? — с треперещ глас попита Адам.

— Ще обсъдим това по-късно — обеща му Хектор на арабски, докато проверяваше свинските опашки на глезените и китките му.

— Знам кой си! Ти си убиецът, Хектор Крос! — гласът на Адам се повиши до пронизителен писък. — Ти уби баща ми и дядо ми, а сега ще убиеш и мен.

— Да. Има голяма вероятност това да се случи — съгласи се Хектор, изправи се и отново се обади на Сирил. — Адам е вързан и дойде в съзнание. Отвори люка към второто отделение. Отивам за Камал и Настя. Затвори след мен.

Люкът се отвори пред него. Хектор прекрачи прага и се озова в следващото отделение. Спря.

— Хейзъл, къде е Камал? — попита той.

— Не е помръднал. Още е в номер две, точно пред теб. Мисля, че се е сврял в някаква дупка и те чака.

— В такъв случай не бива да го разочароваме — каза Хектор. — Добре, Сирил, затвори двата люка на второ отделение и бъди готов да го обгазиш по моя команда.

— Разбрано, Хектор. Камал е в капана. Няма начин да се измъкне.

— Пади, чуваш ли ме?

— Чувам те, Хектор.

— Тръгни напред и чакай при люка от твоята страна. Аз ще чакам тук. Сирил ще вкара въглеродния двуокис и веднага щом Камал излезе от строя, тръгваме едновременно да измъкнем Настя, преди газът да я е довършил.

— Трябва да си адски бърз, за да ме биеш, Крос. Правиш си опити с моето момиче.

Всичко ще бъде наред, Пади. Прекалено е яка и хубава, за да умре млада.

— Стига си дрънкал, Крос. Да действаме!

— Хейзъл, последна проверка. Къде е целта?

— Не са помръднали, Хектор. Все още са в средата на отделението. Това не ми харесва. Подозирам, че Камал е скрил някакъв последен номер в тюрбана си. Чака те. Моля те да бъдеш внимателен, любов моя.

— Внимателен е презимето ми — увери я Хектор. — Но си мисля, че полъх въглероден двуокис може да направи Камал мъничко по-дружелюбен. Дай му да подиша газ, Сирил.

— Разбрано, Хектор. Отварям цилиндрите сега!

— Пади, тръгваме точно след четири минути. Дотогава Камал би трябвало да е извън играта.

— Както и Настя — горчиво отбеляза Пади.

Хектор се направи на глух и загледа светещия секундарник на ролекса си. Пълзеше по циферблата с отмереността на алпийски глетчер. Стигна зенита и започна втората си обиколка, когато Хейзъл се обади отново. Гласът й бе напрегнат от безпокойство.

— Изгубихме контакт! Камал и Настя изчезнаха от екрана.

— Невъзможно. Инфрачервеният сензор в тунела работи ли? Може би Камал го е открил и го е извадил от строя.

Точно когато си мислеше, че владее ситуацията, всичко започваше да отива по дяволите.

— Потвърдено. Още работи, но Камал го няма. Изгубихме контакт! — тревожно повтори Хейзъл. Хектор се стегна да посрещне паниката, която се надигаше, за да го отнесе.

„Мисли като лисицата! — заповяда си той. — Мисли като Камал! Какво прави кучият син?“ Интуицията му се задейства и той намери отговора на собствения си въпрос.

— Пади, Камал вероятно е надушил газа — каза той в микрофона. — Миризмата не може да се сбърка. Знае, че е въглероден двуокис, знае също, че е по-тежък от въздуха. Наясно е, че за да оцелее, трябва да бъде над него. Но как да го направи?

Нужни му бяха няколко секунди, преди да се сети.

— Вентилационната шахта на отделението! Проклетникът се е изкатерил по нея и е взел Настя със себе си. Горе няма инфрачервен сензор и чистият въздух се е издигнал в шахтата. Там той може да диша и използва Настя като щит. Не можем да стреляме нагоре, без да я улучим.

— Трябва да тръгваме веднага, Хектор! — вече почти крещеше Пади. — Пусни ме! За Бога, пусни ме да ида при нея.

— Прав си, Пади. Трябва да действаме! — решително рече Хектор. — Сирил, отвори люковете! После спри газа и започни да проветряваш отделението.

Пое дълбоко дъх и продължи:

— Хейзъл, прати доктора тук долу. Някой ще пострада.

— Идвам с него — отвърна Хейзъл.

Хектор помисли да възрази, но от опит знаеше, че е безполезно. Освен това люкът се отваряше и трябваше да тръгва. Мушна се през отвора и спринтира напред. Нямаше време за предпазни мерки. Знаеше точно къде се намира Камал. Вентилационната шахта се издигаше от центъра на секцията над газовата помпа; с това темпо щеше да я стигне за две минути. Без да го забавя, той се обади отново по радиостанцията:

— Пади, когато стигнеш, заеми позиция зад газовата помпа. Аз ще бъда от другата й страна. Кажи ми, когато си готов. Трябва да работим заедно. Не ми се прави на самотен рейнджър.