Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Няма мозъчни поражения. Момчето още е горещо като пистолет! — ухили се Хектор и включи микрофона на радиостанцията. — Чуйте ме всички! Камал е извън играта. Утман Уадах също. Адам е заловен. Пади е леко потрошен, но е яко момче и ще се оправи. Двамата с Настя сме напълно добре. Няма място за притеснения!

Хектор и Хейзъл стояха на крилото на мостика на „Златната гъска“. Той я беше прегърнал през рамо, а тя се бе облегнала на гърдите му. Двамата мълчаливо наблюдаваха последните лодки, които напускаха брега, натоварени с моряците, освободени от хората на Сам Хънтър от затворническия лагер на сушата. Мъжете се връщаха на корабите си, закотвени в залива.

Хората на Сам палеха постройките на селището, след като се бяха уверили, че бягащите жители не са изоставили вдовици и сираци. Хейзъл беше абсолютно категорична в това отношение. Повечето заловени кораби в залива вече бяха събрали екипажите си и палеха двигатели в готовност да отплават. Осем съда бяха прекарали на котва години наред и се бяха повредили до такава степен, че двигателите им бяха напълно негодни, а корпусите им бяха така проядени от ръжда, че изобщо не ставаха за плаване. Хектор нареди да бъдат потопени, лишавайки напълно пиратите от жалката плячка, която биха намерили в тях. Когато отвориха люковете и трюмовете се напълниха, много от корабите се преобърнаха, а други потънаха право надолу и над повърхността останаха да стърчат само мачтите. Накрая амфибиите на Сам Хънтър се върнаха на брега и заплаваха обратно към „Златната гъска“, оставяйки селището в пламъци.

Хейзъл наруши мълчанието.

— Е, скъпи, работата ни тук приключи — рече тя почти шепнешком.

— Почти, но не съвсем. Има още едно нещо, което трябва да направим — отвърна Хектор и тя се обърна в обятията му да го погледне в очите.

— Зная. Ужасявах се от тази част — въздъхна Хейзъл. — Къде е той?

— Тарик го е заключил в оръжейната в тайната част на кораба.

— Трябва да го направим веднага и да приключваме, преди да съм изгубила самообладание.

— Ще го направим, когато излезем в открито море — отвърна той. — Но никой няма да губи самообладание. Дължим го на Кайла и Грейс.

— Знам — прошепна Хейзъл и се размърда на гърдите му. — Трябва да въздадем правосъдие заради тях. Без това никой от нас няма да намери покой. Кога, скъпи? Кога ще го направим?

— Ще отплаваме тази вечер. Ще го направим утре по зазоряване, когато сушата вече не се вижда.

— Само ти и аз ли? — тихо попита Хейзъл. — И никой друг?

— И други страдаха — напомни й Хектор. — Тарик, Пади и Настя.

— Добре. Но трябва да го направя аз. Това е мой свещен дълг.

Слънцето залязваше и каналът едва се виждаше в сумрака, когато „Златната гъска“ поведе странния конвой от най-различни кораби извън залива Ганданга. През нощта продължиха на югоизток. Още по тъмно на следващата сутрин Хектор и Хейзъл се изкъпаха и облякоха чисти дрехи. Изпиха по чаша силно кафе, изправени мълчаливо в кухненския бокс на апартамента. Точно в пет часа Тарик почука на вратата и Хектор отвори.

— Всичко е готово — каза му Тарик.

— Благодаря, стари приятелю.

Хектор го остави на прага и се върна за Хейзъл. Намери я седнала на леглото. Тя вдигна поглед към него. Очите й бяха в оттенък на синьото, какъвто не бе виждал досега — усойни и студени като полярен лед.

— Да? — попита тя.

— Да! — каза той, хвана я за ръка и я изправи.

Отведе я при асансьора и се спуснаха на най-долното ниво. Когато вратата се отвори, Хектор я хвана за лакътя и я поведе към задната палуба. Част от нея беше закрита с тежка мушама. Тарик излезе пред тях и повдигна края на покривалото, за да влязат в оградената част.

Пади и Настя вече ги чакаха. Пади седеше в сгъваем стол. Гърдите му бяха превързани и едната му ръка беше в клуп. Настя стоеше до него, отпуснала ръка върху рамото му. Хектор и Хейзъл застанаха от другата му страна. Хектор погледна към Тарик.

— Доведи го — каза той.

Тарик излезе и се върна почти веднага. Следваха го двама мъже от „Кросбоу“, между които се мъкнеше Адам. Краката му бяха парализирани от ужас. Пазачите му наполовина го влачеха, наполовина го носеха. Пуснаха го да падне на колене пред Хейзъл. Хектор им кимна и те излязоха, за да застанат на стража при входа на оградената част.

Адам бе коленичил пред Хектор и Хейзъл и ги гледаше с черните си плувнали в сълзи очи. Дипломатическото куфарче още бе закрепено за китката му. Притискаше го към гърдите си с две ръце.