Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Пади не отговори и той видя тъмната маса на газовата помпа да се издига непосредствено пред него. Над нея входът на шахтата зееше като пастта на беззъбо чудовище. Хектор се плъзна под прикритието на помпата и остана на колене. Пистолетът беше в ръцете му, насочен към отвора на шахтата.

— Добре, Пади, на позиция ли си? — тихо попита той. Отговорът последва незабавно.

— На позиция, Хектор!

— Сирил, чуваш ли?

— Чувам, Хектор.

— Броя до пет и включваш осветлението. Едно. Две. Три. Четири. Светлина!

Напълно тъмното досега отделение се озари от ослепително електрическо сияние. В горната част на шахтата имаше 180-ватова крушка, която освети Камал и Настя като прожектор на сцена. Камал беше приклекнал на тесен стоманен перваз. Настя стоеше върху скоба на стълбата под него. Ръцете й бяха вързани отпред. На шията й имаше примка. Арабинът държеше другия край на въжето в едната си ръка, а автомата в другата. Целеше се надолу и веднага щом видя Хектор и Пади в шахтата на десет метра под него, изстреля един откос. Миг преди да дръпне спусъка, двамата се скриха зад помпата.

Трясъкът на автомата беше оглушителен в затвореното пространство. Куршумите рикошираха в стоманените стени и тежките газови тръби, сипейки дъжд от искри. Веднага след като стрелбата спря, Хектор рискува да надзърне зад купола на помпата. Нямаше шанс да стреля по Камал. Тялото на Настя го скриваше напълно, но той видя, че тя някак е успяла да усуче примката около китките си. Камал вече не можеше да използва въжето като гарота. Настя балансираше опасно на скобата, без да се държи за нищо. Хектор моментално разбра какво е намислила, още преди да изкрещи диво: „Хвани ме Бабу!“. После тя се хвърли назад в шахтата. Въжето рязко се опъна, но тя пое затягането с китките си вместо с шията. Краят му се изплъзна от ръцете на Камал и едва не го събори от парапета. Той задрапа, мъчейки се да запази равновесие.

„Кой е Бабу, по дяволите?“ — разсеяно се запита Хектор. Неизреченият му въпрос намери отговора си моментално — Пади се бе втурнал от прикритието си и застана под отвора на шахтата с широко разперени ръце, загледан към летящата към него Настя. Тя бе свила тялото си на кълбо, а падането беше почти десет метра. Ускоряваше се до смазваща скорост, но Пади не трепна. Успя да я хване във въздуха и беше съборен от инерцията й на стоманения под, поемайки с тялото си по-голямата част от сблъсъка. Ударът прозвуча като торба въглища, хвърлена от каросерията на камион върху паваж. Хектор чу хрущенето на счупена кост. Пади обаче не пусна Настя нито за миг, а продължи да я притиска към гърдите си.

Хектор напълно игнорира преплетените тела в краката си и съсредоточи и последната си капка ум и сила във фигурата, която се мъчеше да запази равновесие. Първият му изстрел рикошира в стоманената скоба точно под Камал. Деформираният куршум изгуби съвсем малко от скоростта си и се запремята нагоре, за да попадне между краката на арабина, пронизвайки перинеума му и забивайки се дълбоко в червата. Цялото тяло на Камал се сгърчи. Той се вкопчи с мъртвешка хватка в стълбата, но не успя да задържи автомата. Оръжието падна, като тракаше в стените и отскачаше от скобите на стълбата. Хектор се дръпна, когато прелетя покрай главата му, след което бързо стреля още три пъти. Всеки негов куршум разкъса плът, кост и органи. Пръстите на Камал бавно се отвориха, накрая той изпусна скобата и полетя надолу в шахтата с развени роби, докато не се стовари в краката на Хектор. Хектор се наведе над него и стреля още два пъти в главата му, след което се обърна към лежащите на земята Пади и Настя.

Вентилаторите все още не си бяха свършили напълно работата и в тунела имаше доста въглероден двуокис. Настя беше изложена на риск. Той коленичи до нея и свали двулитровата кислородна маска от колана си. Отвори вентила и сложи маската на носа и устата й.

— Първо се погрижи за Пади! — нареди тя с приглушен от маската глас.

Пади се опитваше да седне, но беше ранен. Нещо във формата на тялото му не беше наред; едното рамо беше увиснало.

„Счупена ключица, вероятно и едно-две ребра — помисли си Хектор. — Със сигурност навяхвания и разкъсани мускули, но дали има мозъчни поражения?“

— Хайде, Бабу — каза на глас той. — Дамата нареди да се погрижа за теб.

— Някой ден ще отидеш твърде далеч, Крос — предупреди го Пади, но без злоба. Лицето му се изкриви в смесица от болка и удоволствие, когато Настя коленичи до него и той погледна в очите й.