Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Трите амфибии стигнаха брега заедно и излязоха на сушата, стоманените вериги захапаха пясъка и ги понесоха нагоре по склона към селото. Криволичещите улички бяха твърде тесни за огромните бронирани машини и те поеха направо през колибите, като ги изравняваха със земята, след което изчезнаха в посока на лагерите, където държаха пленените моряци.

Когато Хектор и Тарик стигнаха до „Златната гъска“, подемникът, който беше свалил амфибиите, още бе на нивото на водата. Двамата изоставиха лодката и скочиха на платформата. Хектор се обади на оператора по радиостанцията и той ги издигна до палубата, където ги очакваше Пади. Ирландецът изглеждаше силно развълнуван.

— Разказвай какво се случи, Пади — нареди Хектор.

— Погрижихме се за всички пирати, които Камал доведе на борда. Осем са мъртви, сред тях и четиримата, които елиминира на мостика.

Той замълча и рязко пое дъх.

— Както знаеш, Адам и Камал се завряха в помпения сервизен тунел. Настя е с тях. Хейзъл следи движението им по инфрачервените сензори.

Хектор натисна бутона на радиостанцията си.

— Хейзъл, къде са те в момента?

— В секция две, точно зад пресечката на основната тръба за извеждане на газа. Не са помръднали през последните дванайсет минути.

Хектор се намръщи. Сервизният тунел беше най-трудното място за работа на кораба. По-голямата част от тясното клаустрофобично пространство беше заета от стоманени тръби и огромните газови помпи. Шумът на помпите бе оглушителен, вентилация почти нямаше. Долу човек би имал голямо преимущество пред онези, които се опитват да го измъкнат навън. Всички гледаха към Хектор в очакване на заповеди; дори Пади като че ли не можеше да предложи как да действат. Хектор се опита да си представи плана на онази част от кораба.

— Точно така!

Най-сетне бе стигнал до решение.

— Има само два входа в системата и Пади е поставил там стража, нали?

Пади кимна.

— Добре, в такъв случай ще претърсим тунела от двете страни едновременно. Ще се разделим на две групи и ще се опитаме да сгащим Камал и Адам между тях. Тунелите долу са дълги почти километър и половина. Ще бъде адски трудна работа да ги измъкнем навън, освен…

Хектор млъкна и се замисли.

— Освен… — повтори той.

— Освен какво? — не издържа Пади, но Крос не му отговори директно.

— Хайде, бързо след мен. Не трябва да губим никакво време — каза само и се втурна по стълбата нагоре към мостика, вземайки по две стъпала наведнъж. Сирил Стамфорд ги чакаше на поста си.

— Добро утро, капитане — поздрави го Хектор. — Корабът отново ли е изцяло под ваш контрол?

— Определено.

Усмивката на Сирил беше доста крива. Лицето му още бе подуто и украсено с пурпурни и зелени петна там, където Камал го беше налагал с приклад.

— Двигателите работят и вдигнахме едната котва. Готови сме за отплаване по ваша команда.

— Първо трябва да свършим още някои неща, Сирил. Бъди така добър да запознаеш Пади и мен с противопожарните процедури в сервизния тунел.

— Имах странното предчувствие, че ще ме питате това, когато чух, че Камал се е заврял там с шефа си и очарователната дама от Русия — отвърна Сирил. — Елате в картното помещение.

Картното помещение се намираше в дъното на мостика. Хектор знаеше, че там се държат плановете на „Златната гъска“ — в големи чекмеджета под масата. Още с влизането обаче забеляза, че Сирил вече е извадил чертежите на долната палуба. Двамата с Пади се наведоха да ги изучават, докато капитанът обясняваше разположението на осемте отсека, които съставяха помпения сервизен тунел.

— Всеки отсек може да се затвори херметично, нали?

Хектор знаеше отговора, но зададе въпроса заради

Пади.

— Можете също да изключите електрическото захранване заедно с осветлението и вентилацията, прав ли съм?

— Напълно — потвърди Сирил.

— И да управлявате вратите от мостика?

В отговор Сирил посочи през отворената врата.

— Онова там е контролният панел на преградата на десния борд. Над навигационната конзола — каза той.

— Можете ли да контролирате потока на въглероден двуокис?

— Разбира се! — отново кимна Сърил. — Мога да напълня с него отделните части или целия тунел едновременно.

— Въглероден двуокис ли? — не разбра Пади. — Какво, по дяволите…?

— За овладяване на огъня. Задушава пламъците, в същото време е отровен за хората — рязко отвърна Хектор и се обърна към Сирил. — Къде държите противопожарната екипировка?