Барри Эйслер - Рейн-сан - Сеч

Да се върнем изобщо към бойните изкуства. Не твърдя, че айкидото, хапкидото, каратето, кунгфуто, таекуондото и т.н. не са ефикасни в бой. Знам, че могат да бъдат. Но тъй като начинът, по който се преподават и тренират, е по–далечно приближение до „истинското нещо“ от — да речем — бокса или борбата, ако става въпрос за бой, или от — да речем — бразилското джиу-джицу, ако става въпрос за опит за изнасилване, кривата на обучението е по–дълга. Пак казвам, трябва да се запитате колко време и колко често ще тренирате, и да прецените отговора от гледна точка на целите си.

Но не забравяйте, значението на всичко това за вашата безопасност не може да се сравнява с осъзнаването и избягването. Упражнявайте тези две неща, каквито и бойни изкуства да владеете.

Привлекателността на моята поредица за наемния убиец от американско–японски произход Джон Рейн, изглежда, отчасти се дължи на неговата реалистична тактика. Вярно е, че подобно на своя създател, Рейн има черен колан по джудо и е карал различни държавни курсове по огнестрелни оръжия и други защитни тактики, но това няма почти нищо общо с успешното му справяне в сблъсък. Изключителното му майсторство и оцеляването му по–скоро се дължат на неговата способност да разсъждава като противника.

Добре, извадете си бележника, защото:

Всяка ефикасна лична защита, всяка ефикасна сигурност, всяка истинска самоотбрана се основава на способността и готовността да се разсъждава като противника.

Пиша тази статия на лаптопа си в едно оживено кафене, което обичам. И други хора наоколо се занимават с нещо подобно. Мисля си: „Ако искам да открадна лаптоп, това е изключително подходящо място. Влизаш, поръчваш си кафе и мъфин, сядаш и чакаш. По някое време все някой от пишещите на компютрите си ще отскочи до тоалетната, казвайки си: „Абе, ще отсъствам само минутка“. Той не знае, че тази „минутка“ ми е достатъчна, за да си тръгна с неговия пауърбук за три хиляди долара.“. (Обърнете внимание, че престъпниците ги бива да разсъждават като жертвите си. По същия начин трябва да се отнасяте към тях и вие.).

Добре. Установих къде противникът възнамерява да извърши своето престъпление (това кафене) и как ще го направи (ще грабне лаптопа и ще изчезне). Сега имам следните възможности:

1. Напълно избягвам кафенето (избягвам мястото, където ще бъде извършено престъплението).

2. Заключвам лаптопа си за стол с кабел „Кензингтън“ (избягвам начина, по който ще бъде извършено престъплението — в кафене човек трудно може незабелязано да използва клещи резачки или да си излезе с лаптоп, на който виси стол).

3. Надявам се да заловя крадеца на местопрестъплението, да го настигна и да вляза в двубой с него.

Втората от тези три възможности ми се струва най–разумна. Първата е прекалено скъпа — обичам това кафене и често работя там. Третата също е прекалено скъпа, а и прекалено несигурна. Защо да се биете, когато може да го избегнете? Не забравяйте, че става дума за самоотбрана, за самозащита. А не за побоища и прочее мелодрами. Що се отнася до втората опция, да, вярно, тези мерки няма да направят престъплението напълно невъзможно. Но същото се отнася за абсолютно всякакви мерки. Важното е да затрудним извършването на престъплението до такава степен, че престъпникът да реши да го направи някъде другаде. Да, ако двайсет и седем нинджи са посветили живота си на кражбата на вашия лаптоп и са успели да ви проследят до кафенето, сигурно ще успеят да вземат компютъра, докато сте в тоалетната, въпреки че сте го заключили за стола. Но е по–вероятно за противника ви да няма разлика дали ще открадне вашия, или друг лаптоп. Като направите вашия малко по–трудна мишена, вие ще насърчите противника да открадне друг.

И така стигаме до една неприятна, но изпитана в живота истина:

Ако с някой приятел правите крос в гората и ви подгони мечка, няма нужда да надбягвате мечката. Достатъчно е да надбягате приятеля си.

Освен когато се отнася за изключително скъпа защита на важни лица (президенти, влиятелни бизнесмени, посланици и т.н.), човек не се опитва да надбяга мечката. Опитва се да надбяга приятеля си.

Хайде да илюстрираме тези две концепции — разсъждаването като противника и надбягването на приятеля — с пример от областта на домашната сигурност. И да прибавим още един жизненоважен елемент: факта, че всяка добра защита е многопластова.