Барри Эйслер - Рейн-сан - Сеч

И това беше. Не точно каквото очаквах, но Рейн си е непредвидим.

Не много отдавна споделих някои мисли за самоотбраната в статията „Съвети за личната сигурност от наемния убиец Джон Рейн“. Там посочих, че добрата защита е многопластова и че мястото на бойните изкуства като каратето, джудото и т.н. е във вътрешния пласт, докато мястото на осъзнаването на противника и разсъждаването като него е във външния. Направих аналогия с огнестрелните оръжия вкъщи — подобно на ударите с ръце и крака на улицата, вашето огнестрелно оръжие е последната ви защитна линия срещу натрапник в дома ви, а осветлението на двора и другите средства за отблъскване, както и качествените ключалки и другите средства за забавяне, са външните ви пластове. Мисля, че тази аналогия напълно изяснява относителната разходна ефективност на вътрешните и външните пластове на една защитна система. В края на краищата, освен ако не изживявате някаква фантазия в стил Рамбо, вместо да се стреляте с натрапника в спалнята си, не е ли по–добре той само да хвърли един поглед на вашата къща и да реши да ограби някого друг?

Но колкото и да говоря за осъзнаването и избягването, хората винаги искат да чуят и за бойните изкуства. Парализиращите удари в жизненоважни точки от някой екзотичен боен стил явно са по–секси от това просто да знаеш къде има вероятност да се появи проблем и да гледаш точно тогава да не си там. Добре, да си поговорим малко за тези „секси“ неща. Но моля ви, недейте забравя най–важното — осъзнаването и избягването.

Струва си да се позамислите над последното изречение. Ако смятате, че осъзнаването на ситуацията няма нищо общо със самоотбраната (жокер: има много общо), вие ще сте на дъното на хранителната верига в бранша на Джон Рейн. Оцеляващите — да, след четвърт век в бизнеса и след като е участвал в бойни действия по целия свят, Рейн е един от тях — не губят много време за фантастични сценарии, защото знаят, че освен на кино няма да бъдат нападнати от нинджи. Те се концентрират върху това, което е най–вероятно да се случи, и посвещават времето си на съответната подготовка. Ако искате да оцелеете, правете като оцеляващите.

Оцеляващите подхождат към проблема отзад напред. Задават си въпроса: „С какъв вид нападение е най–вероятно да се сблъскам?“. И организират подготовката и защитата си, включително бойните изкуства, в зависимост от отговора.

А вие? От какъв вид нападение се страхувате? От грабеж на улицата? От някой агресивен пияница на кино или концерт? От футболни ултраси? Ако сте жена, най–вероятно се боите от изнасилване (след малко ще се върна на тази тема).

Нека накратко се занимаем с тези неща. Да си ги представим. Виждате ли нападателя да заема агресивна поза, преди да ви се нахвърли? Да изпълнява страничен удар с крак? Да насочва „пръстите на смъртта“ към някой от жизненоважните ви центрове? В реалния живот хората не нападат така. Те си навеждат главата и се хвърлят напред като бикове. Сграбчват ви в мечешка прегръдка или ключ. Или ви нанасят махов удар в стил Джон Уейн. Това са най–разпространените видове атака на улицата. Но в колко зали за бойни изкуства се отделя достатъчно време на защитата от такова нападение? Като се има предвид колко време се отделя на противодействието срещу красиви махови удари по главата?

Заглавието на този текст е „Практически бойни изкуства“, нали така? „Практически“ в смисъл на занимаващи се с действителни факти и опит, а не с теория. Хората, които не се подготвят за реално случващи се нападения, научават находчиви решения на измислени проблеми. Стават адски добри — само че не в каквото трябва. Това са хората, през които Рейн преминава като моторна резачка, ако се озоват между него и целта му.

А тренировките? Пак почнете отзад напред. С каквото и да предполагате, че има вероятност да се сблъскате, опитайте се да организирате тренировките си така, че да го имитират колкото може по–детайлно. Колкото по–реалистични са тренировките ви, толкова по–добре ще се подготвите за реалното нападение. Това е очевидно, нали? Бихте ли се доверили на хирург, който само е чел учебника по анатомия? Или предпочитате лекар, който се е подготвял върху трупове и животни? Всъщност не предпочитате ли онзи хирург, който стотици пъти е извършвал въпросната операция? Брус Ли казва: „Най–добрата подготовка за събитието е самото събитие“. Струва си да помислите над тези проницателни думи.