Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Спомням си един разговор с Улрич. Беше след срещата ми с леля Мари Агиляр. Бяхме се върнали в Ню Орлиънс и вървяхме по „Роял стрийт“, покрай старото имение на мадам Лелори, където преди много години роби били завързвани с вериги и измъчвани жестоко в едно таванско помещение, докато един ден пожарникари ги намерили и разгневена тълпа прогонила мадам Лелори от града. Отбихме се в „При Ева“ на Мегъзин и Улрич поръча бира „Джакс“ и сладки картофи. Прокара пръст по запотената бирена бутилка, а после го облиза.

— Миналата седмица прочетох един от докладите на бюрото — започна той. — Мисля, че бе обзорен материал за серийните убийци. За самото понятие, какво включва и предполага то, за това докъде сме стигнали и каква линия следваме в работата си, по какви пътища вървим. Такива неща.

— И по какви пътища вървим? — попитах го аз.

— На майната си вървим — рече той. — По дяволите, там отиваме. Тези типове са нещо като вирус. Или като бързо разпространяващи се бактерии, от които спасение няма, а цялата страна е нещо като опитен полигон или една огромна тест стъкленица. Според анализа на ФБР всяка година умират около пет хиляди души — жертви на серийни убийци. Това означава четиринадесет американци всеки ден. Кой иска да слуша такава мрачна статистика, а? Кажи ми? Дали онези, които гледат Опра или Джери Спрингър по телевизията, или са абонати на Джери Фатуел? Тц, тц, Птицо. Четат за тях по вестници и списания или наистина ги виждат по телевизията, но това става само и само когато хванем някой от онези изверги. През останалото време нямат и най-бегла идея какво става около тях.

Отпи дълга глътка от бирата.

— Най-малко петстотин серийни убийци има в САЩ в сегашния момент. ПОНЕ петстотин. Те са отговорни за двадесет и пет на сто от убитите в резултат на някакво престъпление.

Вече изстрелваше факти и цифри като автомат и подчертаваше смисъла на всяка следваща статистика, като чукаше с биреното шише по масата.

— Деветима от общо десет жертви са мъже, осем от същата десетка са бели, един от пет убити никога няма да бъде намерен. Никога, ти казвам.

И знаеш ли кое е най-страшното нещо, а? Ние, американците, сме на първо място в света по брой на серийните убийци. Добрите стари Съединени американски щати са номер едно по отглеждане на тези шибаняци. Просто си ги създаваме сами. Три четвърти от тях работят и живеят тук — в Америка. Ние сме водещият световен производител на серийни машини за убиване. Това е симптом на болестно състояние, нали? Това е положението. Нацията боледува и отслабва, тези хора са като ракови образувания; колкото повече растем, толкова повече нараства и техният брой.

И още нещо. Колкото повече се увеличава американското население, толкова повече хората се отчуждават един от друг. Вече сме толкова много, че живеем едва ли не един върху друг, но дистанцията помежду ни се увеличава и в социално, и в духовно, и в морално отношение. Повече от всякога преди. А тези гадове се множат, те се появяват сред нас с ножове, примки и револвери и се оформят едва ли не като някаква каста, доминираща над жертвите си. Някои от тях дори притежават инстинкта на полицаите. Освен това се подушват един друг като крастави магарета през девет дерета. Открихме един тип в Ангола през февруари, комуникираше със заподозрян убиец на деца в Сиатъл чрез основани на Библията кодови фрази. Бог само знае как тези двама изроди са се свързали, но връзката им бе факт.

Има нещо доста странно около този тип убийци — повечето от тях са по-зле от останалата част на човечеството. Те са неадекватни — в сексуално, емоционално или физическо отношение, каквото и да е то, и си го изкарват на околните. Те нямат… — Улрич размаха ръце във въздуха. Търсеше подходяща дума — … нямат визия. Не могат да излязат от дребнотата на онова, което вършат. Нямат целенасоченост, да. Липсва им мащабност. Те са просто крайният резултат на някаква фатална грешка на гените.

Ами жертвите? Те постъпват толкова тъпо, те дори не могат да разберат какво става около тях самите. Тези убийци са нещо като сигнал за пробуждане на обществото, но никой не обръща внимание и нещата се задълбочават все повече и повече. Създава се нещо като пропаст, а убийците това и чакат. Протягат ръка и си избират жертвата. Ще ни избият един по един и обществото няма да се събуди. А ние се надяваме само на едно: да го правят по-често, та дано хванем някакъв почерк, нещо общо в изпълнението, та да запушим пропастта и дано ги изловим. Трай коньо за зелена трева. Това ни е тъпата философия.