Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

— Не знаеха, поне не бяха сигурни. Но тя е имала нужда от помощник. Сама не би могла да свърши всичко. Трудно е да се оправиш сам с едно дете. То се съпротивлява, рита, хапе, вика за помощ. Вероятно затова не е и успяла последния път. Защото не е имало кой да й помогне. Поне така си мислеха хората.

— А вие лично?

Тишина.

— Знаех, че онзи младеж не е убиец. Той беше слаб… и мек. Хомосексуалист. Хванали го с едно друго момче в частното училище и извикали родителите му да си го приберат. От сестра си бях научил това. Тя пък го бе чула в града. Чистеше по къщите на богатите. Е, бяха успели да потушат случая и донякъде клюките, но приказките си вървяха. Някои хора са го подозирали и преди това. Когато сестра му се опитала да отвлече детето, е, доста мъже решиха, че и той има ръка в цялата работа. Предполагам, че наистина е имал пръст в нейните дела. Не зная дали…

Тайлър погледна към Мартин и заместникът кимна с глава.

— Продължавай, Уолт. Аз самият зная някои неща. Не казваш нищо, за което да не съм помислял.

Но Тайлър вече изглеждаше притеснен. Все пак кимна, повече на себе си, отколкото на нас, и продължи.

— Сега, заместник-шерифът Ърл Лий… той знаеше, че младежът не е замесен. Защото беше с него същата нощ, когато се е случило онова с Боби Джойнър. И други нощи също.

Стреснат, погледнах Алвин Мартин. Той гледаше в пода и бавно клатеше глава.

— А вие откъде знаете това? — попитах.

— Ами, видях ги — просто отвърна Тайлър. — Зърнах колите им, паркирани извън града, под едни дървета. Същата нощ, когато бе отвлечен Боби Джойнър. По онова време бродех нощем по полята, просто за да се махна от къщи и да не си мисля черните мисли. Макар че бе опасно, като се има предвид какво ставаше. Видях колите, промъкнах се тихичко и ги видях. Модайн бе… на земята… върху шерифа. После се качиха в едната кола и шерифът го…

— И сте ги виждали и друг път заедно? Да вършат същото?

— Да, на няколко пъти. На същото място.

— И заместник-шерифът остави тълпата да обеси младежа?

— Не каза нищо, мълчеше си от страх да не разберат за него — рече Тайлър и чух, че се изплю в тъмното. — Стоеше отстрани и гледаше как го бесят.

— А сестрата? Какво стана с Адилейд Модайн?

— Търсиха и нея. Преобърнаха цялата къща, претърсиха околната местност, полята, но я нямаше. Тогава някой забеляза, че гори стара къща на Ийст Роуд, на около десетина мили от града, където се разрази голям пожар. Старият Томас Джойнър складирал там боя и запалителни материали, да са надалеч от децата. Когато загасиха пожара, намериха силно обгорен труп. Казаха, че е на Адилейд.

— Как направиха разпознаването?

Отговори ми Мартин.

— До трупа имало чанта, с останките на доста пари, лични вещи, документи, сред които банкови бордера. На тялото намерили бижута, за които се установило, че са нейни. Плюс златен браслет с диаманти, който тя винаги носела. Бил на майка й според познати. Зъбите отговаряли на зъболекарския й картон. Старият доктор Хайъмс го дал за сравнение. Той работел по съвместителство със зъболекаря по време на отпуските му. Същата седмица него го нямало.

— Изглежда, че се била укрила там, може би е чакала брат й или някой друг да дойде да я вземе, и заспала с горяща цигара в ръката. Освен това намерили алкохол — пиела е вероятно, за да се стопли. Цялото място бе съвсем изгоряло. Наблизо намерили колата й, в багажника имало чанта с нейни дрехи.

— Помните ли нещо по-специално за Адилейд Модайн, г-н Тайлър? Нещо, което би могло да обясни…

— Какво има за обяснение? — прекъсна ме той. — Защо го е направила ли? Или дали някой й е помагал в стореното? Лично аз не мога да обясня тези неща, дори и сам на себе си. Имала е нещо в себе си, много голяма сила, но тя е била тъмна сила, зла. Ще ви кажа нещо, г-н Паркър, да, ще ви кажа. Адилейд Модайн е от онези хора, които се раждат със самото зло или в него самото. Не съм виждал същество по-приближено до Сатаната в най-чистия му вид, а аз, г-н Паркър, съм виждал много злини, гледал съм как бесят мои братя по дърветата и палят огън под тях, докато са още живи. Адилейд Модайн е далеч по-зла от хората, които вършеха тези неща. И колкото и да се опитвам да разбера някои неща, те не подлежат на обяснение, освен ако човек не вярва в нечестивия и ада. Само така можем да я приемем и нея, и делата й. Тя бе изчадие адово, творение на Мрака.

Замълчах, опитвах се да анализирам и балансирам казаното. Уолт Тайлър ме гледаше в очите, докато седях тежко замислен. Сигурен бях, че отлично разбира какво ми се върти в главата. Не бих могъл да го виня за това, че е премълчал истината за връзката между брата Модайн и сегашния шериф Ърл Лий Грейнджър. Подобно твърдение би станало причина за смъртта му, особено по онова време, още повече, че бе чернокож. Още повече, че не би доказало нищо за или против евентуалното съучастие на младежа в извършените от сестра му убийства.