Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Засмя се и потри ръце с доволно изражение.

— Хей, мамка му, ще си бършем задниците със стотачки, ще видите вие!

Подаде ми ключ, закачен с верижка към тежко дървено блокче.

— Номер двайсет и три — използвайте стълбите. Асансьорът също е в ремонт.

Стаята бе прашна, иначе чиста. Имаше врата към съседната стая. Точно пет секунди ми бяха нужни да счупя ключалката й с джобното си ножче. После се изкъпах, преоблякох се и се върнах в града с колата.

Рецесията през седемдесетте години бе ударила Хейвън здраво. И най-вероятно разстроила каквато и промишлена дейност да е имало. Градчето сигурно би си намерило начин да се възстанови някак си, отново да просперира, но злокобната слава на местните убийства всячески бе попречила на нормализирането му. И довела до бавен, но неизбежен упадък. Тук всичко бе овехтяло, замряло, бедно. Дъждът си валеше и валеше, мокреше покривите, къщите, дворовете и колите; миеше улиците, но не можеше да премахне сянката на смъртта. Дъждът идваше и си отиваше, а Хейвън не можеше да възвърне предишната си свежест.

Отбих се в шерифството, но нито шерифът, нито Алвин Мартин бяха там. Зад едно бюро седеше смръщен заместник-шериф на име Уолъс и ядеше чипс с пълни шепи. Реших да изчакам до следващата сутрин с надеждата да срещна някой по-гостоприемен полицай.

Разходих се пеша наоколо, малкото ресторантче тъкмо затваряше. Значи ми оставаше само барът или закусвалничката. Избрах бара. Вътре бе зле осветено, сякаш неоновите светлини отнемаха силата на тока. Отвътре надписът „Уелкъм ин“ изглеждаше достатъчно бляскав, макар и от улицата да не бе така.

От високоговорител над бара долиташе музика: звучеше някакво бързо кънтри, прилично на блуграс [35] Стил кънтри, полифоничен по характер, само акустични струнни инструменти, най-често банджо. — Бел. прев. . Отстрани имаше телевизор; предаваха баскетболен мач. Звукът бе намален съвсем, май никой не се интересуваше от него. Около двадесетина души се бяха настанили из салона по масите и неколцина на дългия бар от тъмно дърво, сред които мъж и жена, доста едри и мечкоподобни. Когато влязох, долових нормалния за всички обществени места приглушен разговор по масите. Повечето се извърнаха към мен, разговорът леко заглъхна, след малко придоби същата височина.

Срещу бара бе поставена билярдна маса и около нея се бе събрала малка групичка зяпачи. Играеха двамина: едър, извънредно плещест мъж с гъста, черна брада и друг — по-възрастен, който имаше маниери на професионален играч. И двамата ме изгледаха, когато минах покрай масата, но си продължиха заниманието, без да проронят и дума. Билярдът, изглежда, бе на почит в „Уелкъм ин“. Но не и пиенето. Яките мъжаги около масата държаха бутилки светло пиво, което сериозните пиячи считат за безалкохолна напитка.

Седнах на свободно столче на бара, помолих за кафе бармана, чиято бяла риза изглеждаше ослепително чиста за подобно място. Той подчертано се направи, че не ме чува, не ме вижда, очите му сякаш се залепиха за екрана с баскетболния мач. Поръчах отново. Бавно завъртя глава към мен, изгледа ме, сякаш виждаше поредната буболечка да лази по тезгяха, а на него му е писнало да ги мачка. Направи гримаса, като да се бе прежалил за още един удар, и рече надуто:

— Не правим кафе тук.

Огледах се наляво-надясно. През два стола седеше възрастен мъж с дебело яке и бейзболна шапка. Държеше голяма кафена чаша, в която се мъдреше гъста тъмна течност, досущ силно черно кафе.

— Той сигурно сам си го е донесъл? — рекох и го погледнах право в очите.

— Сигурно — отвърна барманът и отново извърна глава към телевизора.

— Добре, ще пия кола. Ей там, зад гърба ти има. На втория рафт вляво. Гледай да не се повредиш, като се навеждаш да я вземеш.

Той остана неподвижен дълго, дълго време, сякаш не възнамеряваше да се помръдне. После се помести леко, без да отделя очи от екрана, взе бутилка, отвори я със завинтената на тезгяха отварачка и я постави пред мен. Добави и изстудена чаша. В огледалото зад гърба му забелязах ухилените физиономии на повечето от клиентите, чух женски смях, леко пресипнал, леко завален като на подпийнал човек, със сексуални намеци в тембъра. След секунда видях и образа на въпросната дама в огледалото. До нея седеше възпълен мъж и усилено шепнеше в ухото й. Замяза ми на болен гарван.

Налях си кола, отпих дълга глътка. Беше топла, гъста. Оставяше усещане в устата като че лепне за езика, зъбите, небцето. След малко барманът се зае да трие чашите и бара с извехтяла кърпа, която май не бе прана от времето на баба му. Когато му писна да замазва още повече нечистотиите по тях, тръгна заднишком към мен и намести мръсната кърпа на тезгяха току под носа ми.