Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Зная и за още много подобни случаи, когато за залавянето на убиеца са помогнали контактите му със семейството на жертвата. Същевременно помня отлично и ужасното психическо състояние, в което остават близките й. То най-често е резултат от психологическото мъчение, на което те биват подложени посредством разговорите с убиеца психопат. При случая Бел онова семейство бе извадило известен късмет, тъй като членовете му бяха слушали налудничавите брътвежи на Бел само в продължение на две седмици. Едно друго семейство в Тулса, чието малко дете било изнасилено и после изкормено от болногледач, е било принудено да търпи психопатните му приказки по телефона почти две години.

Но заедно с гнева, болката и скръбта, изпитани от мен предната нощ, налице сега бе и друго чувство. То ме подтикваше да изпитвам страх от по-нататъшен контакт с Пътника, поне за настоящия момент.

Чувствах облекчение.

Седем дълги месеца бяха минали и нищо… Полицейските разследвания постепенно бяха замрели, довели също до нищо. Собствените ми усилия се оказаха също така безрезултатни. Не можах да науча нищичко за убиеца на съпругата и дъщеря ми и се опасявах, че той е потънал вдън земя и никога вече няма да чуя за него.

Сега той бе се върнал. Бе направил връзка с мен и постъпвайки по този начин, бе създал поне начало на възможност да бъде намерен. Той най-вероятно щеше да посегне отново. И в това щеше да създаде известен почерк, нещо като характерен стил, който би ни довел по-близо до него. Тези мисли се нижеха нощем в съзнанието ми, в най-тъмните часове, но още в първия светлик на зората отлично разбирах истинския им смисъл.

Пътника постепенно ме въвличаше в особен вид зависимост, също както при наркоманите. Подхвърляше ми нещичко, за което копнеех, някаква си трошичка под формата на телефонно обаждане, частица от дъщеря ми. И правейки това, ме принуждаваше да желая, та макар и за кратко, да бъдат убити и други, за да може тяхната смърт да ме заведе, или поне да ме приближи, до него. Осъзнавайки това, стигнах до решението, че няма да позволя създаването на подобен вид подчиненост спрямо него. Трудно бе да го взема, но знаех, че опита ли се да се свърже с мен, ще може да ме открие. Нямаше как да се скрия. Междувременно щях да напусна Ню Йорк и отново да тръгна по следите на Катърин Демитър.

И все пак дълбоко в съзнанието ми тлееше, може би полуосъзната от мен, евентуално прозряна от Рейчъл Улф, още една причина да продължа търсенето на Катърин.

Не вярвам в угризения, които не търсят и не водят до изкупление. Бях се провалил като съпруг и баща, не бях опазил най-скъпото си от Злото, Смъртта ми го бе отнела. Може би се мамех, но искрено вярвах, че ако Катърин умре, защото спра да я търся, нейната смърт ще означава двоен провал за мен; а не бях вече сигурен дали ще мога да живея с тази удвоена отговорност. В нея — Катърин — виждах, може би погрешно, възможност да изкупя поне част от вината си.

Е, Бог ми е свидетел, опитах се да обясня това на Уолтър. Необходимостта да избегна зависимост от Пътника, още и необходимостта да продължа да диря Катърин Демитър заради самата нея, а и заради себе си. Не успях, може би не намерих точните думи, може би не му казах всичко. Разделихме се напрегнати и двамата, в лошо настроение, почти скарани.

Бях вече пред вратата на апартамента, когато телефонът иззвъня. Стомахът ми се сви незабавно, инстинктивно.

Беше Улрич.

— Птицо, ти ли си? Ужасно съжалявам. Току-що видях новините по нашия бюлетин.

Коул ме бе предупредил, че изпраща информацията за буркана и съдържанието му на ФБР. Знаех още, че Улрич следи случая внимателно.

— Ти как си?

— Зле. Той се приготвя за нов удар. Ще умре още някой.

— Пуснахме системата да търси подобни характеристики. Ще сравни всичко налично в базите данни — рече Улрич. — Ако излезе нещо, веднага ще действаме.

— Аз го искам този тип — рекох.

— Зная — отвърна приятелят ми и в гласа му звучеше искрено съчувствие. — Зная.

— Трябва да излизам — казах бавно. — А, Улрич, още нещо?

— Кажи.

— Погрижи се за леля Мари. Засега само тя ни е в помощ. Здраво съм бил уморен, защото заспах като пън в момента, в който допрях глава до възглавницата. Все пак спах само час преди да тръгна за Вирджиния. Събудих се потънал в пот и замаян като след тежко пиене. Сънувах безкрайни разговори с безлик убиец и дъщеря си в различни мигове преди смъртта й.

Малко преди да се събудя, в съня ми се яви Катърин Демитър. Бе заобиколена от мрачни фантоми, наоколо играеха огньове, зърнах и костите на мъртви деца. И почувствах, че върху нея е паднала ужасна, мъртвешки черна сянка, че съм длъжен — на всяка цена — да се опитам да я спася. Да спася и двама ни — от Мрака.