Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Бях научил за него още докато в началото отчаяно търсех убиеца на Сюзън и Дженифър. Не си бях поставял за задача да го убивам или поне не го признавах пред себе си. Бивш полицейски информатор ми каза, че понякога Джони продава снимки и видеофилми със сюжети от областта на сексуалното мъчение. На деца, разбира се. Оказа се дори, че Фрайдей е водещият източник в тази област и че всеки със съответни вкусове рано или късно влиза в контакт или с него самия, или с негов посредник.

И така, отидох на спирката, настаних се в малкото й кафене и го наблюдавах цели пет часа. Последвах го, когато влезе в тоалетната. Тя бе разделена на няколко отделения — първото с мивки и огледала, второто с писоари на едната стена и кабинки — от другата, разделени със среден коридор. На входа до мивките, в малка, остъклена кабинка седеше възрастен мъж в стара и мазна униформа. Четеше списание, когато се промъкнах след Фрайдей. Двамина си миеха ръцете на мивките, двамина други бяха прави пред писоарите, три от кабинките бяха заети, две от десните и една от левите. От скрити говорители се носеше музика, не разпознах мелодията.

Джони Фрайдей залюля бедра към крайния писоар. Аз застанах отдясно през две места от него и изчаках другите да свършат и излязат. После безшумно прекрачих зад Фрайдей и притиснах пистолета под брадичката му. Бях поставил заглушител, а оръжието бе смит и уесън. Избутах го в крайната кабинка.

— Хей, човече, недей, моля, недей — прошепна той и очите му се разшириха.

Ударих го с коляно силно отзад и той се свлече на колене, а аз заключих вратичката. Опита се да се изправи, но бе отслабнал от болката и аз отново го ударих, този път в лицето. Допрях пистолета до главата му.

— Млъквай! Обърни се към мен!

— Моля те, човече, недей, моля те.

— Млък! Обърни се.

Той започна да се върти на колене. Свлякох сакото му надолу по раменете и му поставих белезниците. От другия си джоб извадих парцал и ролка с леплива лента, от най-здравата. Наблъсках парцала в устата му и го затегнах с лентата, като направих няколко обиколки около главата му. Тогава го вдигнах на крака и го нагласих да седне на клозетната седалка. Ритна ме с десния крак силно в пищяла и веднага се опита да се изправи, но не можа да запази равновесие и сам си седна. Отново го ударих в лицето. Този път се укроти. Притиснал пистолета в челото му, се заслушах да не би някой да е влязъл и дочул нещо. Чуваше се само шум на пусната вода. Никой не се обади, никой не дойде да провери какво става.

Казах на Джони Фрайдей какво искам. Когато разбра кой съм, очите му се присвиха. Пот изби на челото му и той замига с очи в опит да изтърси капките. От носа му вече течеше кръв. Тънка рубинена струйка плъзна надолу по брадата му изпод лентата. Носът му потрепваше, опитваше се да диша.

— Трябват ми имена, Джони. Имена на твои клиенти. Ще ми ги дадеш, иначе…

Той изпръхтя презрително и от едната му ноздра потече силно кръв. В очите му вече блестеше студена омраза. Със замазаната си назад коса ми заприлича на дълга черна змия с тясна ехидна глава. Тогава му счупих носа, а в болката и шока очите му се наляха със сълзи. Не го пожалих.

Ударих го пак — един, два пъти, тежко, плътно, в стомаха и главата. Тогава яростно свлякох залепената лента от лицето и косата, издърпах парцала от устата му.

— Изпей имената, Джони!

Той с мъка изплю счупен зъб.

— Фда ффи го нафцукам — изфъфли. — Фи на тепф и на мърфвиве ффи куфцки.

Какво стана после, съвсем не помня и все още не ми е напълно ясно. Спомням си, че го заудрях диво отново и отново, чувствах и чувах счупените кости и ребра, виждах как ръкавиците ми постепенно почервеняват и се напояват с кръв. Това помня. Но в ума ми бе заседнал черен, мътен облак и пред очите ми минаваха пурпурни ивици, същински светкавици.

Когато спрях, вместо лицето на Джони виждах само червена мъгла. Или това бе останало от него. Вдигнах нагоре брадичката му, а устата избълва шепа кръв.

— Казвай! — изсъсках. Главата му се залюля, очите му се превъртяха като на някакво изчадие или видение от ада, изпочупените му зъби се оголиха в предсмъртна гримаса или усмивка, Бог само знае. Тялото му се сгърчи в конвулсии — веднъж, дваж. Тъмна кръв изтече от носа, устата и ушите и той издъхна.

Отстъпих, тежко задъхан. Избърсах напръсканото си с кръв лице колкото можах, изчистих дрехите отпред, макар че кръвта не личеше много по тъмната кожа на якето и черните джинси. Свалих ръкавиците и ги напъхах в джоба, пуснах водата и отворих вратата на половин сантиметър, като надзърнах внимателно през цепката. Нямаше никой. Измъкнах се тихо и затворих вратата след себе си. Изпод вратата на кабинката вече пълзяха червени струи и пълнеха цепнатините между фаянсовите плочи на пода.