Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Лекарят отвърна в същия тон през зъби и си проби път през малката група.

— Удушен. Първо е бил зашеметен с удар в задната част на главата, после удушен. Изобщо не ме питайте за времето на смъртта. Може да е бил тук — долу — ден-два, вероятно не повече. Трупът е вече омекнал.

Млъкна и бързо закрачи към мен. Детективът изтърси:

— Прахта отива при прахта, лайното — при лайното.

Изкачих се и излязох. Лекарят се движеше непосредствено след мен. Не ми бе нужно да оглеждам тялото на Бартън. Ударът по главата отзад ми се виждаше малко необичаен, но не и невероятен. За да удушиш човек, са нужни средно десетина минути, ако предположим, че той не успее да поеме въздух по някое време, дори и частично. Бях чувал за случаи, при които в процеса на душенето жертвите успяват да отскубнат от убийците кичури коса, кожа, дори ухо. Следователно по-добре би било за насилника, при възможност, първо да зашемети жертвата. Е, ако я удари достатъчно силно, може би няма и да е нужно душене…

Уолтър все още говореше с федералните, затова се преместих колкото може по-далеч от отвора на канала, но без да излизам от полицейския кордон. Поех дълбоко от хладния нощен въздух. Вонята на изпражнения изпълваше нощта наоколо, бе сякаш полепнала по дрехите ми, като да притежаваше мрачната необратимост на самата смърт.

След малко федералните тръгнаха към колата си, а Уолтър, с ръце напъхани в джобовете, бавно се насочи към мен.

— Решили са да приберат Сони Ферера — рече.

Изсумтях.

— За какво? Адвокатите на семейството ще го изкарат от ареста, преди да е имал време да пусне една вода. И това при положение, че изобщо е замесен в тази работа. Или ако успеят да го намерят. Онези нещастници — феберейците — не могат да намерят земята под краката си при паднало положение.

Уолтър не бе в настроение да слуша такива приказки.

— Ти пък какво толкова умуваш? Онзи продава дрога за Ферера, после го прецаква и съответно си го получава — похарчват го, по-точно го удушват.

Напоследък мафията очистваше неудобните и наказаните по този начин. Бе по-чист, по-тих.

— Такава е версията на ФБР. Във всеки случай те биха използвали и най-дребния повод, само и само да приберат Сони Ферера на топло — дори и подозрение, че е пушил на непозволено място.

— Хайде сега, Уолтър. Това не е работа на Ферера. Той не би хвърлил тялото в канала…

Но Уолтър ми обърна гръб и закрачи към съседната група полицаи с вдигната ръка, което означаваше, че повече не желае да слуша никакви аргументи. Тръгнах бързо след него.

— Ами момичето, Уолтър? Може би тя има някаква роля в тази история?

Той спря и се обърна. Сложи ръка на рамото ми и рече:

— Когато те помолих да я потърсиш, съвсем не очаквах, че ще се заемеш чак толкова сериозно с нея.

Погледна към онези от ФБР.

— Откри ли някаква следа?

— Мисля, че е напуснала града. Но засега само толкова мога да кажа.

— Според лекаря възможно е Бартън да е бил убит рано във вторник. Ако е заминала след това, може да се окаже, че и тя има пръст в тази история.

— Ти ще споменеш ли това пред федералните?

Уолтър поклати глава.

— Нека да си гонят Сони Ферера. Ти продължавай да я търсиш.

— Слушам, сър — изпънах се по военному, намигнах. — Да продължавам да търся!

Махнах на минаващо такси. То спря и докато се качвах, онези от ФБР ме фиксираха с намусени, сериозни лица. Потеглихме в нощта.

Публична тайна бе, че дъртият едва удържа последния си син. Сони бе извънредно труден за контролиране. А старият Ферера отлично помнеше самоунищожителните опити на „Коза Ностра“ в Италия да изплаши или унищожи изпращаните от държавата следователи — процес, отличаващ се с растяща бруталност и необратимост. В крайна сметка тези опити само укрепват решимостта на по-смелите офицери да продължат битката. Семействата постепенно попадат в собствения си капан — incaprettamento: метод за екзекуция, известен като „козя примка“; в положението на овързана с въжета около краката, ръцете и врата жертва — колкото повече мърда, толкова повече примката се стяга. Но старият Ферера бе твърдо решен това в неговата организация да не се случва.

За разлика от него, в насилието на сицилианците Сони виждаше тираничен метод, отговарящ на собствените му аспирации към властта.

Може би това бе разликата между баща и син. Наложи ли се неговите хора да очистят някого, старият винаги би използвал принципа на „бялата lupara [25] Къса, често рязана италианска двуцевка, едно от оръжията на сицилианската мафия. — Бел. прев. “: тоест жертвата изчезва безследно, без капчица кръв или каквото и да е друго, сочещо към истината за случилото се. Удушването на Бартън безсъмнено носеше почерка на мафията, но не и захвърлянето на трупа в канала. Ако това бе дело на дъртия, жертвата най-вероятно пак би се оказала в нечистотиите под града, но чак след като трупът предварително е разтворен в киселина и крайният резултат изсипан в отводнителен канал.