Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Наведе се над масичката в очакване на отговора, загледан в отражението си в блюдото.

— Когато човек спечели много пари, вкусовете му могат да се изменят, да станат по-ексцентрични — отвърнах. — След известно време вече нищо няма нормален вкус за него, освен ако не е сервирано на костен порцелан или на златни блюда, да. Мисля, че не е редно човек с ужасно много пари и власт да се храни от същите съдове както дребните хорица.

— Аз пък мисля, че тази работа отива прекалено надалеч — рече донът, но видимо вече не говореше на мен, освен това сега още по-внимателно следеше собственото си отражение в мътната златна повърхност. — В нея има нещо дълбоко погрешно. Има вкусове, на които не бива да се угажда, защото те са вулгарни. Те са порочни. Те са в разрез с човешката природа.

— Май това не е от блюдата на Капоун?

— Не, моят син ми го подари за последния рожден ден. Бях му разказал тази история за Капоун и той поръчал чинията нарочно.

— Може би е пропуснал поуката от разказа ви — рекох.

Старият мъж изглеждаше доста уморен. Лицето му имаше изражението на човек, който не е спал отдавна, може би защото не е могъл да заспи.

— Във връзка с онзи убит младеж — значи мислите, че е намесен моят син? Мислите, че е негова работа? — попита след малко, като застана точно отпред, но се загледа в нещо далече, далече зад мен. Нещо, което може би не бе в тази стая. Не се обърнах да проверявам какво ли би могло да е то.

— Не зная. Изглежда, ФБР е на такова мнение.

Той се усмихна. Усмивката бе жестока, празна. Почти веднага ми напомни за Боби Шиора.

— А вие се интересувате от момичето, така ли? В тази връзка?

Изненадах се, макар че не би трябвало. Миналото на Бартън не би могло да бъде тайна, поне не и за човек като дон Ферера. Дори той самият да не е знаел, то Шиора би разбрал за убийството и веднага е докладвал. Помислих, че и посещението ми при Пит Хейс също може да е изиграло някаква роля. Попитах се: колко ли знае Ферера? Следващият му въпрос съдържаше и отговора: много малко.

— За кого работите?

— Не мога да ви кажа.

— Много лесно можем да разберем. И от онзи тарикат в гимнастическия салон научихме всичко.

Ясно, значи така. Свих рамене. Той помълча известно време.

— Мислите, че моят син е наредил момичето да бъде убито, така ли?

— А той наредил ли е? — контрирах.

Дон Ферера се наведе към мен, присви очи.

— Има една история за мъж, който смятал, че съпругата му му слага рога. Тогава отишъл при верен, стар приятел и попитал: „Мисля, че жена ми ми изневерява, само че не зная с кого. Наблюдавал съм я внимателно, но не мога да открия кой е той. Как да постъпя?“

Сега, ясно, че същият приятел е любовникът на съпругата. И за да отвлече вниманието на съпруга от себе си, му казва, че е виждал жена му с друг човек. Човек с репутация на непочтен съблазнител, който налита на чуждо. И рогоносецът насочва очи към съблазнителя, докато жена му продължава да ходи при приятеля му.

Дон Ферера свърши и внимателно ме загледа.

При тези хора всичко трябва да се тълкува. Всичко е кодирано с шифъра на тяхното мислене. Знаци или символи навсякъде, във всичко знаци. За да живееш с тях, трябва да свикнеш с необходимостта да разбираш скрития смисъл в ирелевантна на пръв поглед информация. Този възрастен човек цял живот е търсил скрития смисъл в нещата и предметите около себе си и очаква и другите да правят същото. В късия циничен анекдот е залегнала вярата му, че неговият син не е виновен за смъртта на Бартън, но онзи, който е отговорен, печели от това полицията и ФБР да насочат усилията си към предполагаемата вина на младия Ферера.

Погледнах Боби Шиора и се запитах дали старият дон наистина знае какво минава зад тези жестоки очи. Наистина, ама наистина? Шиора бе способен на всичко. Дори и да навреди на своя шеф в името на своите интереси.

— Чувам, че може би Сони внезапно се е загрижил за доброто ми здраве — казах внимателно.

Старият се усмихна.

— Каква грижа точно имате предвид, господин Паркър?

— Такава, от която здравето ми изведнъж може да се влоши.

— По този въпрос нищо не зная. Сони е самостоятелен човек.

— Може би е така. Но ако ми се случи нещо, ще се погрижа със Сони да се видим на онова място. В ада.

— Боби ще проучи въпроса — внезапно рече донът.

От обещанието му обаче съвсем не ми стана по-добре. Изправих се, готов да си тръгна.

— Умният човек би потърсил момичето — рече Ферера и също се изправи. Тръгна към вратата зад бюрото му. — Живо или мъртво, момичето е ключът към проблема.