Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

И дойде денят. Бе един ноемврийски четвъртък, вечер. Пред заведението се появил голям, боядисан в черно пикап, направил маневра в малката съседна пряка и застанал със задница към прозорците. Ники може би дори го е зърнал, може да е забелязал, че задното стъкло липсва, вместо него има решетка. Може дори и да се е стреснал, когато задната врата на пикапа се отворила и нещо ослепително блеснало за миг, а околните прозорци затреперили и зазвънтели.

Е, едва ли е успял да види бойната глава тип RPG-7, която лети със скорост 177 метра в секунда. Сцената била ужасяваща, ревът потресаващ. Последваната от голяма димна опашка ракета разбила всичко по пътя си; дърво, тухли, стъкла, нагорещен метал се извили в страшна вихрушка и помели помещението. Насоченият навътре взрив не оставил нищо здраво. Облечената в медна касета бойна глава надробила Ники на толкова много и дребни части, че ковчегът на погребението тежеше не повече от тридесетина кила. Това полицията го установи като факт чрез показанията на опечалените, които го понесоха по църковния коридор между редовете три дни по-късно.

Тримата ямайски убийци изчезнаха в подземния свят, а старият дон успя да излее монументалния си гняв върху роднини, приятели и подчинени. По-късно удари и враговете си със заплахи, последвани от насилие и грозна смърт. Бизнесът му обаче почти рухна и конкурентите незабавно се наместиха на отслабените позиции. Същевременно усетиха и отдавна очакваната възможност да се отърват от семейство Ферера веднъж и завинаги.

И точно когато светът на дон Ферера бе на път да се разпадне, на портите на имението се появил един мъж и поискал да говори с него. Казал на охраната, че му носи новини за „Йардийс“. Предали на дона, претърсили непознатия и повели Боби Шиора към къщата. Само че претърсването не било пълно. Шиора носел черна найлонова торба и отказвал да я отвори. С насочени към него и готови за стрелба пистолети охраната го спряла на моравата на около 15 метра от вратата, където стоял старият Ферера.

— Ако ми губиш времето, ще заповядам да те убият — обадил се донът.

Боби само се усмихнал и изсипал съдържанието на торбата направо на тревата. Три глави се изтърколили, с озъбени в смъртта физиономии и окървавени, извити като тънки змии плитчици, каквито имат ямайците. Боби стоял и се усмихвал студено над тях като някакъв свиреп Персей [20] Гръцки герой, син на Зевс и Даная, убиецът на Медуза — митичното чудовище, и една от трите Горгони, която вместо коса имала на главата си страшни змии. — Бел. прев. . От торбата бавно капела гъста, тъмна кръв.

Същата вечер Шиора бил приет в семейството. След само година порасна в йерархията ужасно много, нещо уникално за мафията, още повече като се имат предвид мътният произход и минало на Шиора. ФБР нямаше нищо за него, нито досие, нито дори отпратка в огромното информационно море на своите компютри. Самият Шиора едва ли бе готов да говори за себе си. Веднъж чух слухове, че се е сблъсквал със семейство Коломбо, че известно време действал самостоятелно във Флорида, но нищо повече и нищо конкретно. И въпреки всичко убийството на онези трима ямайски бандити бе напълно достатъчно да му спечели доверието на Стефано Ферера и онази тържествена церемония в мазетата на имението. На такава церемония на новопосветения в братството се пробожда пръстът, с който дърпа спусъка, над някоя икона и той става пълноправен член.

От онзи ден в подземията Боби Шиора се превърна в истинската сила зад трона на Ферера. Той водеше и стария, и бойците му през проблемите и главоболията, създадени за мафията в Ню Йорк, особено след приемането на закона РИКО [21] Според него ФБР има право да преследва организации и хора, заподозрени в печалби от престъпления, освен самите извършители на престъпленията. — Бел. прев. . Големите нюйоркски семейства — Гамбино, Лучезе, Коломбо, Дженовезе и Бонано, — общо не по-малко от 4000 души, до едно пострадаха чувствително от приложението на този закон. Някои донове отидоха в затвора, други починаха скоропостижно, като непряко следствие от същия фактор. Но не и семейство Ферера. За неговото благополучие вече се грижеше Боби Шиора, който познаваше игрите и често жертваше дребни играчи, за да запази големите и осигури оцеляването на клана.

Старият дон би бил дори готов да се оттегли от активна дейност, ако не бе деликатно положението с най-малкия син — Сони. Той бе тъп, отмъстителен насилник, злобен и ограничен — нямаше интелигентността на покойните си братя. В същото време имаше двойно по-голяма склонност към насилие. Заемеше ли се с нещо, то неизменно завършваше с кръвопролития, но това не го тревожеше особено. Още на двадесетина години бе вече дебел, отпуснат и подпухнал, със следи от разгулен и нездравословен живот. Обичаше да убива и осакатява. Бях чувал множество пъти да говорят, че смъртта на невинни хора му доставя почти сексуално удоволствие.